Решение №38 от 43480 по нак. дело №1221/1221 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 15.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3813/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. М. срещу въззивно решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за м.март и април 2015г. в размер на 9080,84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, както и иск за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ за сумата 272,44щ.д., заедно със законната лихва от забавата, предявени от В. М. срещу „Булминерал“ АД.
В касационната жалба се излагат доводи, че ответникът по иска е бил корабопритежател през процесния период и поради това работодател на ищеца. Според касатора този факт се установява от плаването на кораба под български флаг и вписването в корабния дневник, че корабопритежател е ответникът, но тези възражения и доказателства не били обсъдени от въззивиня съд в нарушение на съдопроизводствените правила.
Във връзка с наведените доводи, касаторът иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос- „Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?“.
В срока за отговор ответникът „Булминерал“ АД е възразил срещу допускането на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение е постановено по иск по чл. 128 КТ и чл.224 КТ, предявен от В. М. срещу „Булминерал“ АД. В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът е бил член на екипажа на моторен кораб Батя ИМО №8000836, плаващ под български флаг с корабопритежател ответника „Булминерал“АД, но не му било платено трудовото възнаграждение за м.март и април 2015г. в размер на 9080,84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ за сумата 272,44щ.д., заедно със законната лихва от забавата.
В срока за отговор ответникът е възразил, че корабопритежател на кораба по това време е било друго дружество „Шипинг Лоджистик“С.А, на което корабът е бил отдаден под наем чрез договор за под-беърборд чартьор, който договор бил вписан в Регистъра на корабите при ИА „Морска администрация“.
Въззивният съд е приел, че корабопритежател е бил чуждестранното лице „Шипинг Лоджистик“С.А, регистрирано на Маршалови острови, тъй като договорът за под-беърборд чартьор е бил вписан в Регистъра на корабите при ИА „Морска администрация“, но въззивният съд не е отговорил на възраженията на ищеца, че чуждестранното лице е нямало право да плава под български флаг, както и че в корабния дневник като корабопритежател е бил вписан ответника „Булминерал“ АД и съответно не са били обсъдени доказателствата за тези обстоятелства.
При тези мотиви на въззивния съд, ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно, в частта относно иска по чл.128 КТ. Трайна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе по всички относими и допустими доказателства по делото и възраженията на страните и да посочи кои факти приема за установени и кои не(чл.236, ал.2 ГПК). В случая въззивният съд в противоречие с практика на ВКС не е сторил това като е пропуснал да обсъди доказателствата, че корабът е плавал под български флаг и че в корабния дневник е вписан ответникът като корабопритежател, поради което е налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В останалата част относно иска по чл.224 КТ, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК, поради което касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане касационната жалба на В. Б. М. с вх.№ 12013/23.04.2018г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд, постановено по иска с правно основание чл.224 КТ, за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 272,44щ.д., заедно със законната лихва от забавата.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд в останалата част по иска с правно основание чл.128 КТ.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението може да се обжалва в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, с частна жалба, в 1- седмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top