3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 27.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3911 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №581 от 23.03.15г. по гр.д.№3240/2014г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 13.05.2014г. по гр.д.№15593/12г. на Софийски градски съд, І-12 ГО, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. П. М. срещу Л. П. Х. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ПИ с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на [населено място], район Л., с площ от 2 909 кв.м.
По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на Б. Н. Р., б.ж. на [населено място], починал на 03.07.1980г. През 1977г. имотът е бил отчужден от Р. по реда на З. /отм./. Със саморъчно завещание от 15.05.1967г. Б. Р. е завещал на съпругата си Н. Г. Р. цялото си движимо и недвижимо имущество. Със саморъчно завещание от 27.04.1990г. Н. Г. Р. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и това, което би придобила след своята смърт по реституция, на своя племенник Й. П. М., ищец по настоящото дело. Н. Р. е починала на 24.11.1995г., преди да подаде молба за отмяна на отчуждаването на имота. Това отчуждаване е отменено с влязло в сила решение от 09.01.2002г. по а.х.д.№1593/2000г. на Софийски градски съд, постановено по заявление на Й. М.. Полученото парично обезщетение е върнато през 2005г. Същевременно ответникът Л. П. Х. е владял имота от 1982г. до датата на предявяване на иска – 11.09.2012г., като се е снабдил и с нотариален акт за собственост по давност.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като той не е следвало да му бъде възстановяван. Завещанието на И. Р. е изготвено през 1967г., когато имотът е бил част от неговото имущество. Ако отмяната на отчуждаването беше поискана приживе от универсалната наследница Н. Р., тя би имала правото имотът да и бъде възстановен. За нея той би бил „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а ЗН. Тя обаче е починала преди подаване на молбата за реституция. Както към момента на съставяне на нейното завещание, така и към момента на смъртта и, имотът не е бил част от нейното имущество. Въпреки че ищецът успешно е провел иск по чл.4 ЗВСВНОИ по З. /отм./ и др., постановеното в този процес решение е непротивопоставимо по отношение на ответника Л. Х., който не е бил участник в този процес. Гражданският съд има право да упражни косвен съдебен контрол върху това решение и да приеме нещо различно.
По възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието, че през периода 1982г. – 2005г. имотът е бил общинска собственост и не би могъл да бъде придобит по давност, а след 2005г. до датата на предявяване на иска през 2012г. не е изтекла давността по чл.79, ал.1 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Й. П. М..
Жалбоподателят поддържа, че правните очаквания за реституция на процесния имот, които Н. Р. е имала, са били сигурни. Като неин наследник и наследник на Б. Р., той е провел успешно иск по чл.4 ЗВСВНОИ по З. /отм./ и др. и собствеността на имота му е била възстановена. За самия ищец имотът представлява „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а ЗН. Решението за отмяна на отчуждаването, постановено по негова молба, е законосъобразно и следва да бъде зачетено от гражданския съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. След като даден имот е бил в наследствената маса на наследодателя преди отчуждаването му, то не се ли счита същият имот след възстановяването му за новооткрито наследство за призваните към наследяване законни наследници. Към кой момент може да се приеме, че наследникът по закон придобива права върху новооткритото наследство по чл.91а ЗН.
2. Кои са лицата, призовани към наследяване.
3. За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните.
Ответникът в производството Л. П. Х. оспорва жалбата. Счита, че по първия въпрос жалбата не отговаря на критериите за достъп до касационно обжалване по претендирания от касатора ред – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и по този въпрос бил правилен решаващият извод на въззивния съд, че спорният имот не е следвало да бъде реституиран, тъй като не е бил в патримониума на наследодателката на ищеца към момента на нейната смърт. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос, който се състои в това дали представлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а, изр.2 ЗН правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по З. /отм./ и др. Въпросът е определящ за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №581 от 23.03.15г. по гр.д.№3240/2014г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 571,50 лв. и да представи по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: