О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 5100/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. А. А. и Е. А. Т. против решение № 495 от 17.05.2008 г. по гр.д. № 201/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* по гр.д. № 4038/2007 г. по описа на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Твърди се, че решението е неправилно и се иска отмяната му и уважаване на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответните страни по касационната жалба О. с. по земеделие – гр. А. и Община -. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ – признаване правото на възстановяване на собствеността върху незаявени пред съответната общинска с. по земеделие в срока по алинея 1 земеделски земи.
Като доказателство за придобито право на собственост върху имота от наследодателката на ищците към образуване на ТКЗС същите са представили записка за вписване на частен писмен договор от 20.03.1941 г., вписан на 24.10.1947 г., на основание Закон за уреждане правата на купувачите на недвижими имоти с частни договори /ДВ бр. 171/1947г./, отнасящ се за договори за продажба, сключени до края на 1946 г. и невписани по реда и условията на чл. 25-26 от Закона срещу спекулата с недвижими имоти.
Със ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/09.07.2007г./ разпоредбата на чл. 11 ЗСПЗЗ е изменена, като е предвидено, че в исково производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява само с писмени доказателства, включително и по висящите производства по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ /пар. 30 ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр.13/2007 г./.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване и други писмени доказателства.
С обжалваното решение въззивният е разгледал съществен правен въпрос – допустимо ли е и в специалното исково производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ /както това е допустимо в административното производство, образувано по подадени в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ заявления/ доказването на правото на собственост да не е пълно и като достатъчни писмени доказателства, установяващи право на собственост, да се считат не само нотариални и крепостни актове, но и други писмени документи, изброени в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, съдържащи индиция за притежанието на земите.
Така разгледаният въпрос е съществен, тъй като от решаването му зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор, както и на всички дела, имащи за предмет искове с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Същият е решаван противоречиво от съдилищата. Някои съдебни състави приемат, че разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ допуска правото на собственост да се доказва не само с нотариални актове, но и с други писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на земите, а други състави приемат, че писмените доказателства, съдържащи индиция за притежанието на горите, но неустановяващи сами по себе си придобиването на собствеността, не са достатъчно доказателство за собственост в специалното исково производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на пар. 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по производствата по искове с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не се дължат държавни такси.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 17.05.2008 г. по гр.д. № 201/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: