О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 27.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2943 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., подадена чрез адв. Т. Б., срещу решение № 267 от 13. 03. 2017 г. по гр. д. № 3076/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 337 от 5. 10. 2016 г. по гр. д. № 1535/2012 г. на РС – Карлово, 2 гр. с-в, с което са изнесени на публична продан два недвижими имота, находящи се в [населено място], ул. „20-ти юли“ № 5 – поземлен имот с идентификатор 36498.502.4, с площ от 248 кв.м., и поземлен имот с идентификатор 36498.502.5, с площ от 268 кв.м. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски за касационното производство.
Ответниците по касационната жалба А. Р. А. и А. В. А., двамата чрез адв. Т. С. С., АК – Пловдив, Н. Ч. М. и И. А. М., двамата чрез адв. Х. В. М., АК – Пловдив, изразяват становище за неоснователност на жалбата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба С. С. К. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение № 572 от 22. 07. 2013 г. по гр. д. № 1535/2012 г. на КРС, 2 гр. с-в, изменено частично с решение № 245 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 3196/2013 г. на ПОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 424 от 27. 11. 2014 г. по гр. д. № 3249/2014 г. на ВКС, 2 г.о., процесните имоти са допуснати до делба между А. Р. А. – 2/20 ид.ч., общо за А. Р. А. и А. В. А. – 20/60 ид.ч., Р. С. С. – 15/60 ид.ч., С. С. К. – 15/60 ид.ч., общо за И. А. М. и Н. Ч. М. – 8/60 ид.ч. Молбата за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решението на окръжния съд е оставена без уважение с решение № 283 от 30. 09. 2015 г. по гр. д. № 1862/2015 г. на ВКС, 4 г.о. Прието е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, неподеляемост на двата имота дори на три дяла, тъй като според изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, минималната площ за самостоятелен УПИ е 240 кв.м., а площта на двата имота общо е 516 кв.м. Възлагателната претенция на Р. С. досежно имота с идентификатор 36498.502.4 е приета за неоснователна, поради липса на предпоставките на чл. 349 ГПК за уважаването й – имотът не е жилищен, без значение е осъществяваното от наследодателите й владение върху същия, а подземният обект – винарска изба с идентификатор 36498.502.4.1, нейна собственост, не е предмет на делбата.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: а/. допустима ли е делба на съсобствен недвижим имот, под който се намира винарска изба индивидуална собственост на един от съделителите, и дали в тази хипотеза земята не е изгубила своята самостоятелност, превръщайки се в обща част по смисъла на чл. 38 ЗС; б/. дали винарската изба с идентификатор 36498.502.4.1, находяща се под имот с идентификатор 36498.502.4, представлява самостоятелен обект на правото на собственост; б/. делбата на имот с идентификатор 36498.502.4 заедно с намиращата се под него винарска изба ли е допусната.
Твърди се разрешаване на така поставените въпроси в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Въпросите касаят решението, постановено в първа фаза на делбеното производство, което е влязло в сила. Станало е и неотменяемо по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С това решение е разрешен със сила на пресъдено нещо не само спорът относно съсобствеността върху двата процесни имота и дяловете на съделителите, но и въпросът относно допустимостта съответните обекти /в случая двата имота/ да бъдат предмет на съдебна делба. Приета е допустимост на делба на имотите, независимо, че под единия има построена винарска изба – самостоятелен обект на собственост, притежание само на един от съделителите. Нито един от въпросите не е относим към втората фаза на делбеното производство, не засяга проблем, свързан с извършването на делбата, нито е обусловил решаващите изводи на съда, постановил атакуваното въззивно решение. А въпросите, касаещи винарската изба – склад, са неотносими към предмета на делото, тъй като този обект не е бил предмет на исковото производство в първата, съответно – и във втората фаза на делбата.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на А. и А. А. общо сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.
Искането на ответниците И. и Н. М. за присъждане на съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, не следва да бъде уважавано, поради липса на доказателства такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 13. 03. 2017 г. по гр. д. № 3076/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: