5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3472/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Централен кооперативен съюз, [населено място], чрез юрисконсулт М. Н., против решение № 74 от 04. 05. 2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в, потвърждаващо решение № 2129 от 21. 12. 2015 г. по гр. д. № 1344/2015 г. на ОС-Варна, 6 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Централен кооперативен съюз против И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК да допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение на окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Централен кооперативен съюз против И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на недвижим имот находящ се в [населено място], район „Приморски“, к.к. „Чайка“, местност 1, с площ от 2500 кв.м., нанесен като имот с идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14. 10. 2008 г., при граници: имоти с идентификатори 10135.2531.272 и 10135.2573,64.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № 824 от 27. 02. 1957 г. на министъра на комуналното стопанство и скица към нея, издадена на основание пар. 19 от Временните правила за приложение на ЗПИНМ, процесният имот е бил отреден, заедно с други имоти, за кооперативно мероприятие – почивна станция на Централен кооперативен съюз, а с протокол № 11/29. 03. 1957 г. на комисията по чл. 67 от Правилника за плановото изграждане на населените места ЦКС е задължен да заплати обезщетение на собствениците на отчуждените имоти, включително и на наследодателя на ответниците К. Т. К. – 1580 лв. /за отчуждените му 700 кв.м. лозе, 1000 кв.м. лозе и 1050 кв.м. нива/. В полза на ЦКС е издадено разрешение за строеж и върху терена е изграден почивен комплекс „С.“, въведен в експлоатация 1961 г. През 1964 г., с РМС № 314/1964 г., изграденият хотелски комплекс е отнет от ЦКС, считано от 15. 10. 1964 г., и предаден на Главно управление по туризма, като е бил съставен и АДС № 6931/17. 11. 1965 г. Със заповед № 38 от 26. 04. 1993 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС е разпоредено, на осн. пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./ и ПМС № 192/91г., одържавеното от ЦКС имущество, включено в хотелски комплекс „С.“, заедно с прилежащия терен, да бъде предадено от [фирма] на собственика ЦКС, при условията при които е одържавено, а със заповед № 207 от 21. 07. 1994 г. на председателя на Комитета по туризъм при МС е наредено, на осн. пар. 1 ДР на ЗК и ПМС № 192/1991г., [фирма] да предаде на ЦКС конкретно индивидуализирани сгради с обща застроена площ от 2530 кв.м., заедно с прилежащия терен от 26120 кв.м. Представен е и протокол за предаване и приемане на хотелски комплекс „С.“ в к.к. „Чайка“, м. „А.“, [населено място], от 15. 06. 1993 г., съставен на осн. пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, ПМС № 192/91г. и заповед № 38/26. 04. 1993 г. на председателя на Комитета по туризъм. С нотариален акт № 97, т. 24, дело № 11304/1994 г. ЦКС е признат за собственик на процесния имот и сгради и същият е деактуван като държавна собственост. Прието е, че с молба вх. № ТСУ-Р-103/10. 04. 1992 г. до Община – Варна наследодателят на ответниците К. Т. К. е поискал възстановяване на собствеността върху процесния имот, на основание Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти отчуждени по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За 1060 кв.м. от отчуждения имот е постановено възстановяването му с влязло в сила решение № 573/21. 09. 1991 г. на кмета на Община – Варна, а за останалите 1570 кв.м. /разликата между заявените 2630 кв.м. и възстановените 1060 кв.м./ реституцията е осъществена с решение от 7. 06. 1995 г. по адм.д. № 57А/1994 г. на ОС – Варна, като възстановените 1060 кв.м. са продадени от К. К. на И. Ш. с н.а. № 91/27. 11. 1992 г., а за възстановените 1570 кв.м. в полза на наследниците на К. К. е издаден констативен нотариален акт № 4/2004 г. С решение № РД 1100/7/ от 27. 03. 1997 г. на областния управител на [населено място] е отменено решение № 537/22. 09. 1992 г. за възстановяване на собствеността върху 1060 кв.м. от процесния имот. Възстановеният имот с обща площ 2630 кв.м. е нанесен като самостоятелен имот № 3628, в кв. 6 по кадастралния план на населеното място, а през 2008 г. – като самостоятелен имот с идентификатор 10135.2573.331 по одобрената кадастрална карта.
От правна страна е прието, че ищцовата страна е доказала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск /наличие на н.а. № 91/92 г. за закупуване на 1060 кв.м. от имота от И. Ш. и съставен в полза на останалите ответници констативен нотариален акт за собственост върху останалите 1570 кв.м./, поради което същият е допустим.
Искът е приет за неоснователен, по съображения, че ответниците са собственици на процесния имот. Прието е, че ответникът И. Ш. е придобил 1060 кв.м. от имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 91/92 г., с К. Т. К., а продавачът е бил собственик на имота по наследство от Т. К. Я., който е бил собственик по давност /правото му на собственост удостоверено с н.а. № 260/1920 г./, отчуждаване на имота за кооперативно мероприятие на осн. чл. 55а ЗПИНМ /отм./ през 1957 г. – изграждане почивна станция и база на ЦКС, одържавяването му през 1964 г. и възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с влязло в сила решение на кмета на Община – Варна. Прието е, че решение № РД1100/7 от 27. 03. 1995 г. на областния управител на област – Варна, с което е отменено решение № 573 от 22. 09. 1992 г. за възстановяване на собствеността върху 1060 кв.м. от процесния имот е нищожно, тъй като е постановено извън правомощията на областния управител и извън предвидените в чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ срокове. Прието е, че ответниците Н. Т., Ж. Т. и С. Т. са собственици на останалите 1570 кв.м. от имота на основание наследяване на К. Т. К., придобиване на имота от последния по наследство от Т. К. Я., който е бил собственик по давност /правото му на собственост удостоверено с н.а. № 260/1920 г./, отчуждаване на имота за кооперативно мероприятие на осн. чл. 55а ЗПИНМ /отм./ през 1957 г. – изграждане почивна станция и база на ЦКС, последвало през 1964 г. одържавяване на имота и възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, със съдебно решение по чл. 4 от посочения закон, постановено по жалба срещу отказа на кмета да отмени отчуждаването за частта от 1570 кв.м. от процесния имот.
За неоснователен е приет доводът на ищеца Централен кооперативен съюз за неприложимост на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в конкретния случай. За неоснователен е приет и доводът за придобиване на собствеността върху имота, на основание пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./, по следните съображения: неснабдяване на ЦКС с нотариален акт за собственост по пар. 100 ППЗПИНМ /отм./ към 1964 г. – одържавяване на почивния комплекс, което има за последица невъзникване в полза на ЦКС на право на собственост върху имота, въпреки проведеното отчуждително производство и изплатени на отчуждените собственици обезщетения, а това от своя страна води до невъзможност за възстановяване на собствеността по пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, доколкото на реституция подлежат само притежавани към момента на одържавяването права на собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко правни въпроса, два от които засягат следните проблеми: а/. попадат ли в обхвата на ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС имоти, които са били отчуждени не за държавни мероприятия, а за нуждите на кооперативна организация, кооперативната организация е придобила собствеността върху тях и след това имотите са били одържавени от кооперативната организация; б/. при отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ /отм./ имот в полза на кооперативна организация последната придобива ли собствеността върху имота, ако е проведено отчуждително производство и са изплатени дължимите обезщетения на отчуждените собственици, но не се е снабдила с нотариален акт за собственост по пар. 100, ал. 2 ППЗПИНМ /отм./. Твърди се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 20 от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 1232/2010 г., I г.о., решение № 254 от 31. 10. 2014 г. по гр. д. № 1576/14 г., I г.о., решение № 395 от 9. 01. 2012 г. по гр. д. № 137/2011 г., I г.о. Така твърдяното противоречие е налице. В цитираните решения се приема, че ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се прилага за имоти, отчуждени за държавни мероприятия, но не и за кооперативни нужди, в който случай правото на собственост преминава в имуществената сфера на кооперацията, както и че последващото изземване на имота от държавата не обуславя фактическия състав на чл. 1 от цитирания реституционен закон и не поражда в полза на отчуждените собственици право да искат отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 от закона. Прието е, че при отчуждаване на имоти за кооперативни нужди по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./, правото на собственост в полза на кооперативната организация възниква след провеждане на отчуждително производство и заплащане на определеното за отчуждения терен обезщетение, като нотариалният акт по чл. 100, ал. 2 ППЗПИНМ /отм./, с който кооперативната организация би могла да се снабди, няма конститутивно действие, а само констатира изпълнение на законовите изисквания за придобиване правото на собственост. За пълнота следва да се отбележи, че в този смисъл е и решение № 78/07 от 18. 04. 2007 г. по гр. д. № 1855/2005 г. на ВКС, IV г.о., постановено по отменения ГПК. Обжалваното решение съдържа изводи в обратния смисъл – прието е, че снабдяването с нотариален акт по пар. 100 ППЗПИНМ /отм./ след проведено отчуждително производство и изплащане на определените за отчуждените имоти обезщетения е елемент от пораждащия право на собственост за кооперативната организация фактически състав и липсата на такъв има за последица невъзникване в патримониума на кооперацията на право на собственост върху отредения за кооперативни нужди имот, както и че ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се прилага за имоти, отчуждени за кооперативни нужди и впоследствие иззети от държавата. Предвид констатираното противоречие по посочените въпроси с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по посочените по-горе въпроси.
Останалите въпроси представляват оплаквания за необоснованост на извода на съда за незасягане на процесния имот от отчуждителното мероприятие, предвид неизследване на това обстоятелство и липсата на събрани в тази връзка доказателства. Това оплакване по своя характер е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, разглеждането на каквото е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 351, 25 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2, чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 04. 05. 2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Централен кооперативен съюз в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 351, 25 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: