ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
София , 25.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………………. май
две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрил а Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 289/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К като пълномощник на П. Т. Я. и В. Д. Я. , срещу въззивното решение № 49 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2962/08 г. на Софийския градски съд. В жалбата се сочи, че решението за възстановяване на собствеността не обвързва касаторите, които не са били страни в съдебното производство, а ищците не са доказали предпоставките на претендираното от тях право, поради което, при противопоставените от ответниците възражения, въпросът за конкуренцията на права е разрешен неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците З. З. К. и И. З. Р. не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 133/05 г. по гр. д. № 1428/05 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от З. З. К. и И. З. Р. срещу П. Т. Я. искове за ревандикация и за премахване на незаконно изградени постройки, исковете са уважени и срещу конституираната във въззивната инстанция ответница В.
Д. Я. , отменен е н. а. № 101/75 г. за собственост по давност, и са присъдени разноски по производството.
Въззивният съд приел, че ищците се легитимират за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, който поради изгубването на реалните си граници след внасянето в ТКЗС не е могъл да бъде обект на упражняваното от ответницата П съпруга й Д. Я. владение и затова издаденият през 1975 г. констативен нотариален акт не установява валидно осъществено оригинерно придобивно основание. Находящите се в имота сгради не съставляват пречка за реституция, защото строителството им е незаконно. Те подлежат и на премахване, тъй като пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в неограничен обем. Като законна последица от уважаване на исковете за собственост е отменен н. а. № 101/75 г.
Повдигнатите с касационната жалба и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, макар и непрецизно формулирани, са съществени. Първият касае правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ и съобразяването му с въведените от закона пречки за реституция в случаите, когато след внасянето на земята в ТКЗС е осъществено строителство и в тази връзка – тълкуването на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ. Свързан с него е вторият поставен въпрос за възможността да бъде изпълнено съдебно решение, постановяващо премахване на част от постройка.
Разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за утвърждаване на съдебната практика. Налице е предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 49 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2962/08 г. на Софийския градски съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 41.25 /четиридесет и един лв. и 25 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: