3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4797/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Т. против решение № 305/25.10.2018г., постановено по в.гр.д. 308/18г. на ОС- гр. Враца, с което упражняването на родителските права върху малолетния Х. С. С. са предоставени на бащата С. С., семейното жилище съответно е предоставено на бащата, а майката е осъдена да плаща издръжка в размер на 127,50лв. месечно.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като бащата е нарушил режима на привременните мерки, като е давал на майката да вижда детето, но само в негово присъствие в семейното жилище, упражнил е агресия по отношение на майката като я е изгонил от семейното жилище при една от срещите с детето и бащата не бил проявил адекватна грижа към здравословното състояние на детето.
В изложението към жалбата се твърди, че по въпроса за задължението на съда да следи служебно за интереса на детето е допуснато противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът не взел предвид поведението на бащата спрямо майката и детето. Противоречие с практиката на ВКС се подържа и по въпроса за правомощията на въззивния съд да заличи допуснат свидетел, тъй като е бил заличен свидетел за установяване на факти от значение за интереса на детето. Освен това се иска допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението.
В срока за отговор бащата С. С. е заявил, че никога не е пречил на контактите на майката с детето, нито е проявявал агресия към тях. По делото нямало яснота, при какви условия би живяло детето Х. при евентуално предоставяне на родителските права на майката. Поведението на майката за неосигуряване на битови условия за отглеждане на детето е било преценено от съда като безотговорно и като негатив при преценка на нейните родителски качества.
За да се допусне касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, е необходимо по формулираните в изложението въпроси, въззивният съд да е дал отговори, които не съответстват на разрешението им, дадено от ВКС (т.р.№1/2010 на ОСГТК).
В случая въззивният съд е дал следният отговор на поставените въпроси: интересите на детето следва да бъдат преценени с оглед на възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към детето, желание на родителите за отглеждане на детето, привързаност на родителите и детето, пол и възраст на детето, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот. Съдът е приел, че не е доказано твърдението на майката, че бащата често проявявал агресия. Напротив, след раздялата бащата се е грижил самостоятелно за детето, като от изготвените социални доклади, психологически експертизи и свидетелски показания, се установявало, че детето е привързано към бащата, а той полагал всестранни и адекватни грижи за детето- отделял нужното внимание, прекарвал с детето време в игри, разходки, осигурявал му контакти с деца на неговата възраст. За детето се полагали много добри грижи от страна на бащата. Липсвали доказателства бащата да пречи на контактите между детето и майката, както и да настройва детето срещу майката. Това се установявало от социалния доклад, според който емоционалната връзка между детето и майката не била прекъсната, детето проявявало еднаква привързаност и желание да общува и с двамата родители. Съдът е установил, че и двамата родители желаят предоставянето на родителските права, еднакво са пригодни за отглеждането на детето, бащата имал по- добри доходи от майката, но и двамата родители могат да разчитат на помощ от бабите на детето.
Според въззивния съд обаче, по отношение на грижите и отношението към детето, следва да се даде приоритет на бащата, тъй като майката не е плащала издръжка на детето около една година след постановяването на привременните мерки и не е положила никакви усилия за подобряване на жилищните си условия. Тя е заявила, че живее в квартира на майка си, но не е допуснала социалните работници да изготвят доклад за социалните и битови условия на живот. По делото нямало яснота при какви условия би живяло детето, при предоставяне на родителските права на майката. Окръжният съд не е споделил тезата на майката, че проблемът в говорното развитие на детето Х. е по причина в предоставените грижи от бащата. Липсата на достатъчно добре развит речник при детето е характерно за деца, попаднали в условията на криза на родителските взаимоотношения, и двамата родители не са били разтревожени от проблема на детето, и двамата са изразили надежда, че с израстването му, говорните навици ще се развият.
Практиката на ВКС е трайно и задължително установена още с ППВС №1/74г., съгласно която при определяне на мерките относно родителските права, съдът следва да вземе предвид следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно- битови и материални условия на живот.
Видно е, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС. Решаващо в случая при определяне на режима на родителските права е бил критерият кой от родителите се грижи по- добре за детето, тъй като бащата е полагал самостоятелно непосредствени и всестранни грижи при отглеждането на детето, а майката около година не е плащала присъдената издръжка, и не е създала свои материално- битови условия за отглеждане на детето. През цялото време тя е била без жилище и сама се е поставила в положение да не може да упражнява режима на лични контакти (най- вече с оглед на възможността детето да преспива при майката), тъй като не е имало къде да отидат. Тя е заявила, че може да гледа детето само в семейното жилище, ако и бъде предоставено. Но по делото е било установено от съда, че семейното жилище е собственост на трето лице и в този случай, майката евентуално може да бъде настанена като наемател за не повече от 1 година. По тази причина съдът е приел, че поведението на майката и оставането и без жилище, е безотговорно спрямо детето.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, отговорът на въпроса за предпоставките, при които се заличава свидетел, ще е без значение за изхода на спора, доколкото липсва нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуславя друго решение на спора.
И по двата поставени въпроса не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва и очевидна неправилност на решението, доколкото е необходимо констатирането на противоречие в мотивите на решението („очевидно“), което противоречие само по себе си води до съществено нарушение на производствените правила, необоснованост или неправилна материалноправна квалификация („неправилно“), а в случая мотивите на съда са последователни и съответстват на практиката на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305/25.10.2018г., постановено по в.гр.д. 308/18г. на ОС- гр. Враца
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: