О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осeмнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1298 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.06.2018 г. по в. гр. д. № 106/2017 г. на Монтанския окръжен съд е отменено решението от 10.03.2017 г. по гр. д. № 1267/2016 г. на Ломския районен съд и е постановено друго, с което е допусната делба на нива от 14,290 дка в землището на [населено място], обл. М., имот № 115004 по картата на землището, между съсобственици и при квоти 3/12 за И. Б. К., 3/12 за Л. Б. Г., 2/12 за Й. Н. К.; 2/12 за В. Й. Н. и 2/12 за П. Й. Н..
Въззивният съд е приел, че процесната нива е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Е. Ч.. Към момента на възстановяване на собствеността през 1994 г. негови наследници са били преживялата втора съпруга М. Ч., починала на 23.01.2012 г., и дъщерята от първия брак Ц. К., починала на 06.09.2004 г. Ищците по настоящото дело И. К. и Л. Г. са наследници на М. Ч., а ответниците Й. К., В. Н. и П. Н. – наследници на Ц. К.. За да допусне делба на нивата въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на собствеността с десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Прието е, че нито те, нито наследодателката им Ц., са демонстрирали открито и явно пред ищците намерението си да владеят целия имот само за себе си. Действително, през 2008 г. само ответниците са сключили договор за аренда за процесния имот, който е в сила до 2017 г. и само ответницата В. Н. е събирала рентите. Това обаче не може да се приравни на действия по отблъскване на владението на ищците. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което може да се извърши само от някой от съсобствениците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Й. К., В. Н. и П. Н..
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е отхвърлил възражението за придобиване на имота по давност. Не бил обсъден началният момент на давностното владение, което жалбоподателите свързват с момента на възстановяване на собствеността през 1994 г. Позовават се на обстоятелството, че единствено тяхната наследодателка Ц. К. е подала заявление за възстановяване на собствеността и единствено тя е владяла имота от 1994 г. до смъртта си през 2004 г. Не били обсъдени свидетелските показания, според които другата наследница М. Ч. приживе открито е заявявала, че „земята остава“ за Ц.. Не било обсъдено и присъединяването на владението на жалбоподателите към това на тяхната пряка наследодателка Ц.. Считат, че са доказали обективиране на промяната на държането на чуждите идеални части във владение.
Жалбоподателите поддържат, че по въпроса за предпоставките за придобиване по давност на съсобствен имот въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 68 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5267/2015 г. на I-во г.о. и решение № 161 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на II-ро г.о.
Ответниците в производството И. Б. К. и Л. Б. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не съществуват пречки по чл.280, ал.3 ГПК за осъществяване на касационен контрол.
Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, тъй като е свързан с въведено възражение за пирдобиване по давност на наследствен имот от единия наследник и неговите универсални правоприемници. Особеностите на конкретния случай го свързват с практиката на ВКС по детайлизиране на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС в хипотези, при които е се проверява дали е установена самостоятелна фактическа власт върху наследствения имот въз основа на волята на наследодателя или на другите сънаследници. Налице е и противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното решение и тази практика на ВКС (решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о., решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о.,), което обуславя допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.06.2018г. по в. гр. д. № 106/2017 г. на Монтанския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите Й. К., В. Н. и П. Н. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: