2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 521/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт П. Д. М., против решение от 24. 11. 2010 г. по гр. д. № 6245/2010 г. на Софийски градски съд ІV „в” въззивен състав. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с други решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 08. 04. 2010 г. по гр. д. № 5871/2010 г. на Софийски районен съд, ГК, 62 с-в в обжалваната част, с която са уважени предявени от А. М. А. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконно, тъй като работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ и към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е взел предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, въпреки че ищецът е бил председател на основната синдикална организация на К. в управление „Механизация и автотранспорт”, която е член на Обединена синдикална организация на К. към [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следния материалноправен въпрос: до кои лица се отнася закрилата по чл. 333, ал. КТ – само до членовете на ръководството председател и секретар на синдикалната организация на цялото предприятие или и до членовете на ръководството председател и секретар на първичните синдикални организации в структурните звена на предприятието.
Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Доказано е и твърдението на жалбоподателя, че посоченият въпрос е решен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. От приложеното към касационната жалба решение № 491 от 12. 06. 2006 г. по гр. д. № 2290/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. е видно, че със същото е прието, че от защитата, установена в нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, се ползват само участващите в ръководството на синдикалната организация на цялото предприятие председател и секретар, но е и участващите в ръководството председател и секретар на първична синдикална организация в структурни звена на дружеството.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а на жалбоподателя-търговско дружество следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 164 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24. 11. 2010 г. по гр. д. № 6245/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „в” въззивен състав.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 164 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: