3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 50355 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. В. И. против решение № 2323 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2516/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е обезсилено решение от 24. 01. 2015 г. по гр. д. № 8702/2013 г. на СГС, ГО, 8 с-в и делото е върнато на СГС, ГО, 11 с-в за служебно съединяване на настоящото производство към гр. д. № 9186/2013 г. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основания за допускането й до касационно разглеждане и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение съставът на апелативния съд е обезсилил първоинстанционното решение, постановено по предявен от М. В. И. против [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 281450 евро неплатена част от продажната цена на недвижим имот, предмет на сключен между М. В. И. и [фирма] предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, и е върнал делото на градския съд за служебно съединяване на образуваното по този иск производство с производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. В. И. против [фирма]. За да постанови този резултат съдът е приел, че първоначално исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 200, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. В. И. против [фирма], са били заявени за разглеждане с обща искова молба, при условията на обективното им съединяване, по която е било образувано гр. д. № 9186/13 г. на СГС, ГО, 11 състав, но с определение от 2. 07. 2013 г. производството по иска по чл. 200, ал. 1 ЗЗД е отделено от производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Прието е, че това разделяне е било незаконосъобразно, тъй като изпълнението на задължението за плащане на цената е свързано с изпълнение на насрещното задължение за прехвърляне на собствеността, както и че договорената по предварителния договор продажна цена ще следва да се присъди в полза на обещателя по предварителния договор само в случай, че същият бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Прието е, че произнасянето по иска по чл. 200, ал. 1 ЗЗД в отделно производство и преди приключване на производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е недопустимо, поради което решението по осъдителния иск следва да бъде обезсилено, а делото върнато – за съединяване на иска по чл. 200, ал. 1 ЗЗД към делото, имащо за предмет иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и разглеждането им в едно общо производство, така както са били предявени от ищеца преди разделянето им.
Изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа редица въпроси, които, конкретизирани и доуточнени от настоящия състав, поставят проблема дали е допустимо искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от обещателя срещу купувача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот /в който случай, съгласно чл. 362, ал. 1 ГПК, се проверява изправността на ищеца-обещател, а не на ответника-купувач/ и искът по чл. 200, ал. 1 ЗЗД за присъждане на продажната цена на недвижимия имот, която купувачът се е задължил да заплати авансово, преди сключване на окончателния договор, да се разглеждат отделно, в различни производства, като производството по обусловения иск за цената се спре до приключване на производството по обуславящия иск за обявяване на договора за окончателен /предвид обстоятелството, че основанието за плащане на продажната цена, включително и при уговорка за авансово плащане, е прехвърляне на право на собственост с окончателния договор или със заместващо съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ или общото им разглеждане в едно исково производство е условие за тяхната допустимост.
Така поставените въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Налице е соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по тези въпроси, тъй като няма формирана съдебна практика по проблемите, които същите засягат /в практиката на ВКС е обсъждана обратната хипотеза, свързана с възможността за съединяване на исковете по чл.чл. 19, ал. 3 и 200, ал. 1 ЗЗД за разглеждането им в едно общо производство – решение № 858 от 30. 12. 2005г. по гр. д. № 1085/2004 г., II г.о./ и произнасянето по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на чл. 210 ГПК и за изясняване на проблема относно пороците, водещи до недопустимост на съдебно решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2323 от 26. 11. 2015 г. по гр. д. № 2516/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя М. В. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 11009, 37 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: