3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1145/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. К. Г., чрез пълномощника си адв. К. Н. К., против решение № 78 от 15. 04. 2011 г. по т.в.д. № 44/2011 г. на Варненския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
С обжалваното решение апелативният съд е отменил решение на окръжен съд, с което са уважени предявените от Г. К. Г. против [фирма] – [населено място] искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за сумата 10500 евро и чл. 92 ЗЗД – за сумата 3150 евро и вместо това е постановено решение, с което тези искове са отхвърлени. За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като неизпълнението на задължението за пълно завършване на всички строително-монтажни работи, включително и довършителни такива, до 31. 12. 2009 г. към посочената дата е било незначително спрямо общия обем на построеното и с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и възможността собствеността върху обекта да бъде придобита в груб строеж, развалянето е било недопустимо. Относно задължението за извършване на всички необходими действия за издаване на разрешение за ползване на сградата за сметка на възложителя е прието, че за изпълнението на същото не е уговорен срок, поради което не би могло да се приеме, че изпълнителят е изпаднал в забава. Въз основа на изложеното е приел, че изявлението за разваляне от страна на купувача – възложител не е породило правно действие и задължението за извършване на всички СМР до 31. 12. 2009 г. е в по-голямата си степен изпълнено, поради което не е налице основанието по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане на даденото по договора, както и основанието по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорните задължение на възложителя да извърши всички СМР в посочения срок, както и да извърши необходимото за издаване разрешение за ползване на сградата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси:
а/. при предявен иск, с който се твърди осъществено извънсъдебно разваляне на договор поради виновно неизпълнение на договорно задължение от другата страна и се претендират последици от това разваляне /връщане на даденото по договора и неустойка/, може ли съдът да извършва преценка по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, ако страните договорно са ограничили приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и са се съгласили при неизпълнение на което и да е договорно задължение и независимо от степента на неизпълнението изправната страна да има право да развали договора – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решения на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/;
б/. изпълнимо ли е поето задължение за предаване владение върху недвижим имот преди издадено разрешение за ползването му, с оглед забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се ползват обектите преди това да е разрешено по надлежния ред – с твърдение, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/;
в/. дали при комплексен договор, съдържащ клаузи на договор за изработка и предварителен договор, приоритетни са задълженията по договора за изработка, а тези по сключване на окончателния договор са функция на приключилото строителство – с твърдение, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/;
Относно последните два въпроса, посочени по-горе в точки „б” и „в” от настоящото изложение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Така формулираните въпроси не са от значение за преценка основателността на исковата претенция, тъй като не са включени в спорното право /предвид характера на заявените претенции/ и нямат отношение към изхода на делото.
Относно първия посочен по-горе в т. „а” въпрос – налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
В мотивите към въззивното решение е прието, че при предявен иск, с който се твърди осъществено извънсъдебно разваляне на договор поради виновно неизпълнение на договорно задължение от другата страна и се претендират последици от това разваляне /връщане на даденото по договора и неустойка/, съдът следва да извършва преценка по чл. 87, ал. 4 ЗЗД дори ако страните са се съгласили при неизпълнение на което и да е договорно задължение и без да е конкретизирана степента на неизпълнението, изправната страна да има право да развали договора.
В задължителната съдебна практика се приема, че разпоредбите на чл. 87 ЗЗД са диспозитивни и страните са свободни както да ограничат, така и да изключат приложното поле на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и на чл. 87, ал. 1 ЗЗД /досежно даването на подходящ срок за изпълнение/. Становища в този смисъл са изразявани в решения на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 931 от 21. 01. 2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., р. № 131 от 13. 11. 2009 г. по т.д. № 661/2008 г., ІІІ т.о./, както и в ТР № 30 от 17. 06. 1981 г. ОСГК.
Предвид наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението по посочения материалноправен въпрос,а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 533, 94 лв.
С оглед разпоредбата на пар. 5в от Закона за търговския регистър бе извършена служебна справка относно пререгистрацията на ответното дружество в Агенция по вписванията в срока по пар. 4 от същия закон, от която бе установено извършването на такава.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 15. 04. 2011 г. по т.в.д. № 44/2011 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Г. К. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 533, 94 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: