О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3243 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Р. Т., чрез адв. И. С., касационна жалба срещу решение № 92 от 28. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 696/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е отменено решение № 123 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 497/2014 г. на РС – Самоков и е осъден Г. Р. Т., на осн. чл. 109 ЗС, да премахне северната част от оградата, построена между собствения му УПИ IV-226 и УПИ III – 225 по регулационния план на [населено място], която част, с дължина 0, 20 м. и площ 0,05 кв.м., навлиза в УПИ II-224 по регулационния план на [населено място], собственост на Д. Г. Т.. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му. Поддържа се и наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Т., чрез адв. М. С.-Ц., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, окръжният съд е приел, че действията на ответника Г. Т., изразяващи се в навлизане в имота на ищеца Д. Т. /УПИ II-224/ на част от оградата, построена между УПИ IV-226 на ответника Г. Т. и УПИ III-225 на трето лице са незаконосъобразни и пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от него урегулиран поземлен имот. Приел е, че изграждането и поддържането от ответника по негаторния иск на строеж или част от строеж в чужд имот без учредено право на строеж винаги съставлява неоснователно действие, освен ако собственикът на имота не е дал изрично съгласие за това, тъй като заемането на имот от чужд строеж по самото си естество представлява такова нарушение, което дефинитивно изключва възможността за собственика да владее и ползва заетата от строежа част от имота си. Приел е, че нарушението е реално, предвид действителното навлизане на част от построената от ищеца ограда в имота на ответника, както и че същото не е незначително, тъй като ощетява ищеца и препятства възможността му да изгради ограда в този участък, отграничаваща имота му от съседни имоти, както и по съображения, че ответникът не изтъква и не доказва наличието на конкуриращ правнозащитим интерес, който да налага съществуването на тази част от оградата в имота на ищеца, нито има твърдения и данни разрушаването на частта от оградата да застрашава съществуването й в останалата част.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа искане за допускане до касационен контрол на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения за произнасяне по непредявен иск и по нередовна искова молба.
С исковата молба и с извършената в проведеното на 16. 10. 2014 г. заседание устна конкретизация на претенцията е заявено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 23039.10.301 по одобрената КККР на [населено място], общ. Самоков, който съставлява УПИ II-224 по РП, а ответникът – собственик на имот с идентификатор 23039.10.298 по ККР, който по съставлява УПИ IV-226 по РП. Твърди се, че ответникът изградил масивна плътна тухлена ограда между собствения си имот с идентификатор 23039.10.298 и съседен имот с идентификатор 23039.10.303, собственост на трето лице (И. Д.), която е удължена и навлиза с около 80 см. в имота на ищеца. Ищецът излага твърдения, че по одобрения РП на [населено място] имот с идентификатор 23039.10.303, на И. Д., съставлява УПИ III-225, а същевременно прилага скици, от които е видно, че съставлява УПИ VI-223. Иска се осъждане на ответника да премахне тази част от оградата между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 и имота на И. Д. с идентификатор 23039.10.303, навлизаща в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301.
Според заключенията на двете съдебно-технически експертизи и приложени към тях скици, в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301 по КККР, съставляващ УПИ II-224, навлиза както частта от оградата, построена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303 по КККР, съставляващ УПИ VI-225 по РП, която част образува зъб от 20 см. и дебелина 25 кв. (скица-приложение към заключението на в.л. И. Т.), така и частта от оградата, изградена между имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301 по КККР, съставляващ УПИ II-224 по РП и имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП, с дължина 4 м., изобразена между т. 1 и т. 2 на скица-приложение към заключението на в.л. инж. К. Н..
Районният съд е отхвърлил иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от плътна тухлена ограда, изградена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303, която част навлиза в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301.
Окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е отменил решението на районния съд и е осъдил ответника, на осн. чл. 109 ЗС, да премахне „северната част от оградата, построена между собствения му УПИ IV-226 и УПИ III-225 по регулационния план на [населено място], която част с дължина 0,20 м. и площ 0,05 кв.м., навлиза в УПИ II-224 по регулационния план на [населено място], собственост на Д. Г. Т.“.
В мотивите към решението също е прието, че претенцията на ищеца се отнася за частта от изградената от ответника между УПИ IV-226 и УПИ III-225, ограда.
При тези данни настоящият състав намира, че искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му е основателно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 28. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 696/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Г. Р. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: