3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 30.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1214/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. Н. Д., И. И. Д. и Ф. И. Д., чрез адв. А. Д. С., против решение от 12. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 16875/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-б въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 20898/2011 г. на СРС, 42 с-в в частта, с която предявените от Е. Н. Д. и И. Н. Д. (починал, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му И. И. Д. и Ф. И. Д.) против Л. С. С. (починал, с конституирани като страни, на осн. чл. 227 ГПК, правоприемници С. Л. С. и С. Л. С.) и Л. С. П. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 147, 09 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно антре, с две избени помещения, ведно с 33, 33 % от общите части на сградата, са отхвърлени за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. и за съответните разлики над присъдените суми от по 1606, 75 лв. на Е. Н. Д., 508, 62 лв. на И. И. Д. и 508, 62 лв. на Ф. И. Д., до пълните предявени размери от 9349 лв. (по иска на Е. Н. Д.) и от 9349 лв. (по иска на И. Н. Д.). Твърди се неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове в пълните предявени размери. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. Л. С., С. Л. С. и Л. С. П. изразяват становище за правилност на въззивното решение в обжалваните части и липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отхвърли исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. и за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че ответниците са поканили ищците да осъществят среща в кантора на нотариус, на която да им бъде предаден ключ от съсобствения апартамент. Поканата е била връчена на 11. 11. 2008 г., на Л. С. П. – в лично качество и като пълномощник на Л. С. С.. Е. Д. и Л. П. са се явили на срещата, за което бил съставен констативен протокол от 18. 11. 2008 г. В протокола е удостоверено изявлението на Л. П., че има готовност веднага да предаде ключовете от апартамента на Е. Д., с което осигурява достъп до жилището и предоставя възможност за ползването му. Удостоверено е и изявление на Е. Д., с което същата е отказала получаване на ключовете по съображения, че реалното ползване на апартамента от всички съсобственици е невъзможно, тъй като в двете стаи, които искат да ползват ищците, има мебели и покъщнина. Отправила е и предложение за отдаването на целия апартамент под наем или двете стаи да се освободят от Л. С. и Л. П.. Предложения в същия смисъл са отправяни и с последващи нотариални покани. С нотариална покана от ищците до ответниците, получена на 12. 01. 2010 г., ищците отново са заявили искане да им бъде предоставено за ползване съсобственото жилище, според обема на притежаваните права.
От правна страна е прието, че за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. ответницата по иска Л. С. П. и починалият ответник Л. С. С. не са препятствали използването на процесния апартамент от ищците, според правата им в съсобствеността. Неизползването му не е резултат от тяхното поведение, а от нежеланието на ищците да се възползват от осигурения достъп до апартамента чрез получаване на предоставените им от ответниците ключове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси, един от които засяга проблема дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност.
Налице е соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, а по същия няма формирана съдебна практика.
По останалите въпроси не са налице твърдяните основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 16875/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-б въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 20898/2011 г. на СРС, 42 с-в в частта, с която предявените от Е. Н. Д. и И. Н. Д. (починал, с правоприемници И. И. Д. и Ф. И. Д., конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК) против Л. С. С. (на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, С. Л. С. и С. Л. С.) и Л. С. П. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, са отхвърлени за периода ноември 2008 г. – 17. 05. 2011 г. и за съответните разлики над присъдените суми от 1606, 75 лв. на Е. Н. Д., 508, 62 лв. на И. И. Д. и 508, 62 лв. на Ф. И. Д., до пълните предявени размери от 9349 лв. (по иска на Е. Н. Д.) и от 9349 лв. (по иска на И. Н. Д.).
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 309, 72 лв. (от която сума Е. Н. Д. дължи внасяне на 154, 86 лв., а И. И. Д. и Ф. И. Д. – по 77, 43 лв.) по сметка на Върховния касационен съд, като ги предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: