3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 112 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № V-182 от 28.10.2011 година по гр.д. № 1638/2011 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № VІІІ-972 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 2898/2011 г. на Бургаски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от С. Я. П. от [населено място] против А. по заетостта, [населено място]. В решението е прието за установено, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 2319 от 14.12.2010 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснато от ищцата нарушение та трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата е била инвалидизирана с експертно решение на ТЕЛК от 25.10.2010 г., с което за срок до 01.10.2011 г. и е призната 66 % намалена трудоспособност при противопоказания за определени условия на труд. На 09.03.2011 г. работодателят е издал втора заповед № 67 от 09.03.2011 г. съдържаща констатация за прекратяване на трудовия договор с налагане на дисциплинарното наказание от 14.12.2010 г. При така установените факти, в решението е прието, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал.1, т.2 КТ – при липса на предварително разрешение на Инспекцията по труда по отношение на трудоустроен служител, поради което искът за отмяната му е уважен на основание чл. 344, ал.3 КТ без да се разглежда трудовия спор по същество. Въведеното от работодателя възражение, че разрешение за уволнението е взето от инспекцията по труда (писмо изх. № 0032-1280 от 09.03.2011г. на Инспекция по труда [населено място]) преди прекратяване на трудовия договор със заповед № 67 от 09.03.2011 г. е прието за неоснователно, тъй като трудовият договор е прекратен с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, към който момент е следвало да бъде спазено изискването за предварителна закрила.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от А. по заетостта, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по материалноправните въпроси: ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ служител, който е инвалидизиран без да е трудоустроен и прекратява ли се трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарното наказание уволнение или за това е необходимо работодателят да издаде последващ акт.
Ответникът по касационната жалба С. Я. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ служител, който е инвалидизиран без да е трудоустроен е разрешен в установената практика на съдилищата, с която са съобразени и изводите на въззивния съд по приложението на чл. 333, ал.1, т.2 КТ. В съответствие с установената практика (решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК), въззивният съд е приел, че когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност (инвалидизиране) и са противопоказани условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред, поради което за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени.
В трайно установена практика на съдилищата е разрешен и повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 333, ал.2, т.3 КТ относно момента на прекратяване на трудовия договор при дисциплинарно уволнение. Съгласно установената практика, с която е съобразен и обжалваният съдебен акт, трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаване на писменото изявление от насрещната страна и това е моментът който трябва да бъде съобразен при предвидена в закона предварителна закрила. При дисциплинарното наказание уволнение това е моментът на връчване на заповедта за налагането му – 195, ал.3 КТ и чл. 335, ал.2, т.3 КТ, а издадената от работодателя последваща заповед за констатиране на прекратяването на трудовото правоотношение не поражда правни последици – няма отношение към изискването за съобразяване с предварителната закрила по чл. 333 КТ. В този смисъл и решение № 440 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 960/2010 г. ІІІ г.о. ВКС, допълващо решение № 247 от 23.06.2011 г.
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-182 от 28.10.2011 година по гр.д. № 1638/2011 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: