1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 06.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2103 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №ІІ-120 от 29.12.2015г. по в.г.д.№1048/15г. на Бургаския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено решение №1892/11.11.2013г. по гр.д.№6080/12г. на Бургаския районен съд и е уважен предявеният от М. Т. и С. Т. срещу К. К., Р. Ж., М. Д., Я. Р., А. К., К. К., С. Г., П. А., Х. Х., Н. Н., Д. Ж., Ж. Ж., К. Ж., Р. Ж., Е. К., Р. П. и С. П. отрицателен установителен иск – прието е за установено, че ответниците не са собственици на УПИ ХV-123, кв.7 по плана на в.з.”Б.”,[жк], [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявения иск, тъй като са бивши ползватели на имота по силата на ПМС №76/1977г., облагородили са го и са подали документи за закупуването му от общината, но им е отказано единствено по причина, че собствеността му е възстановена на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
По съществото на спора е прието, че ответниците се легитимират като собственици на нива с площ от 5636,25 кв.м., находяща се в местността „А. П.”, землището на [населено място], по силата на решение №8562В/13.04.2004г. на ОСЗГ Б., издадено въз основа на съдебно решение №72/26.03.2002г. по гр.д.№2851/2000г. на Бургаския районен съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. За да уважи предявения отрицателен установителен иск за процесния УПИ ХV-123, въззивният съд е приел, че за него не е завършена реституционната процедура. Независимо от това, че е попадал в зона за земеделско ползване по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, понастоящем той е включен в урбанизирана територия – вилна зона, поради което възстановяването му следва да се извърши по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а не по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като се е позовал на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че предпоставка за издаване на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността са удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, а в настоящия случай тези документи липсват. Скицата и удостоверението на л.412-414 и л.475-476 не следва да се зачетат, тъй като са издадени през 2000г., две години преди решението на районния съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и четири години преди решението на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. Границите на възстановения имот не са изяснени. Съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ сочи, че това е имотът по заключението на в.л.А. Ж.. Към това заключение обаче няма скица, в него се сочи само, че парцел ХV-123 в кв.7 е собственост на С. Т., а за построените в него постройка и гараж няма строително разрешение и документ за собственост. В мотивите на съдебното решение пък е посочено, че „жалбата в частта относно незастроения имот №ХХХ-154, относно имотите №ХL-78; ХV-123; ХVІІ-121; ХІІІ-115; ХХІV-114; ХVІІІ, ХVІ и ХVІІ, е основателна, като площта на земята възлиза на 5636,25 дка”, но това изброяване е неясно, тъй като за части от заявения за възстановяване имот има и постановен отказ. Към решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността също липсва скица. В пълния му текст не са описани границите на възстановената нива от 5,636 дка, а в извлечението е възпроизведен само неясният текст на съдебното решение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата М. С. Д..
Жалбоподателката поддържа, че по делото има достатъчно доказателства, от които се установява с точност възстановеният имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по въпроса задължително ли е при възстановяване на правото на собственост по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ върху земеделска земя да бъде издадена скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, за да бъде прието, че е настъпил реституционният ефект.
Ответниците С. Т. и М. Т. оспорват жалбата. Считат, че поставеният правен въпрос е ирелевантен и не кореспондира с мотивите на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Правният въпрос, по който се иска допускане до касационно обжалване, е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал., ГПК. Въпреки че се е позовал на практика на ВКС във връзка с този въпрос, по същество въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, поради което е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-120 от 29.12.2015г. по в.г.д.№1048/15г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 70,50лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса жалбата да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: