О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3375/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Х. А. против решение от 24.04.2008 г. по гр.д. № 568/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.2 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. Д. Г. Д. и Д. Ж. Г. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Х. А. против ответниците иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр.чл. 72, ал. 1 ЗС, за присъждане на сумата 90000 лв., представляваща част от увеличената стойност на недвижим имот /дворно място/ в резултат на извършени в същия подобрения, представляващи построена четириетажна жилищна сграда от Ю. П. Б. , в качеството й на ЕТ „Ю”, въз основа на сключен с нотариален акт № 107/97 г. договор за строеж, развален с влязло в сила съдебно решение, при обща стойност на подобренията 300000 лв., правото на вземане за която сума от 90000 лева е прехвърлено на ищцата с договор за цесия от 30.01.2004 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по делото не са били ангажирани никакви доказателства /гласни или писмени/ за установяване на обстоятелството кога и от кое лице са били извършени претендираните подобрения. В приложеното гр.д. № 460/1999 г. на ВОС има данни за степента на построяване на сградата към предявяване на иска, но не и за времето на осъществените СМР и лицето, което ги е извършило. От правна страна е приел, че искът е неоснователен. От една страна е счел, че при липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че подобренията са били извършени от цедента Ю. Б. , както и при направено възражение от ответниците, че към сключване на договора за учредяване право на строеж сградата била построена и налична до покривна конструкция, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищцата, че подобренията, чиято равностойност се претендира, са извършени от цедента Ю. Б. От друга страна е приел, че искът се явява неоснователен и с оглед точка 7 от договора за учредяване право на строеж, сключен с нотариален акт № 107/1997 г., с която клауза страните са постигнали съгласие, че при разваляне на договора поради забава на приобретателя Ю. Б. след 20.12.1998 г., последната няма право да иска от учредителите на правото на строеж връщане на даденото в изпълнение на договора, респ. равностойността на увеличената стойност в резултат на извършените в изпълнение на договора СМР.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът е разгледал съществен материалноправен въпрос – за приложението на чл. 72, ал. 1 и 74, ал.2 ЗС, който е решен в противоречие с ППВС № 6/1974 г. Доводът в посочения смисъл е неоснователен. Предпоставка за уважаване на предявен иск за присъждане стойността на извършени в недвижим имот подобрения е установяване на факта на извършването им от ищеца и никъде в постановлението не се приема обратното. В случая искът е отхвърлен именно поради недоказване на посоченото обстоятелство и не би могло да се приеме, че по този въпрос решението противоречи на задължителната съдебна практика. Другото съображение за отхвърляне на иска е клаузата, съдържаща се в договора за учредяване право на строеж, съгласно която, при разваляне на договора поради забава по вина на прехвърлителя, приобретателят няма право да иска връщане на даденото по договора. Дори да се приеме, че подобренията не представляват „дадено по договора”, то съгласно точка 11 от ППВС № 6/1974г., при разваляне на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец ако поведението му не е било причина за разваляне на договора. В случая договорът е развален именно по вина на приобретателя, поради което не би могло да се приеме, че правните изводи на съда противоречат на постановлението.
Другият съществен въпрос, който според жалбоподателката е разгледан от въззивния съд и решен в противоречие с ТР № 1/2001 г., е процесуалноправен – относно допустимостта пред въззивната инстанция да се прави за пръв път възражение за съдебно прихващане. Такъв въпрос във въззивното решение не е разглеждан. В случая главният иск е отхвърлен, поради което и не се е сбъднало и условието за разглеждане на направеното възражение за прихващане между претендираната сума и дължими на ответниците от извършителя на подобренията суми за неустойка и обезщетение за пропуснати ползи от лишаване от възможността за ползване на имота.
Другият посочен съществен въпрос /материалноправен/ е за приложението на чл. 99 ЗЗД и по-конкретно за възможността на длъжника да противопостави на цесионера възраженията си срещу цедента, решени със сила на пресъдено нещо. Такъв въпрос също не е разглеждан във въззивното решение. Спорът извършени ли са процесните подобрения от Ю. Б. не е решен със сила на пресъдено нещо. С влязлото в сила решение по гр.д. № 460/1999 г. на ВОС, с което договорът е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, е прието единствено, че в уговорения между страните срок /до 20.12.1998 г./ описаните в нотариалния акт обекти в предвидената за ново строителство четириетажна жилищна сграда не били изградени /имало е само започнато строителство/, поради което са налице основания за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на приобретателя на вещното право Ю. Б. Не е решаван спорът относно това кое лице и кога е извършило частичното строителство.
Не са разглеждани в решението и въпросите по приложението на чл. 26 ЗЗД и чл. 152 ЗЗД – въобще не е обсъждана нищожност на договорна клаузи, а и, както се посочи по-горе, основното съображение за отхвърляне на иска е недоказване факта на извършване на процесните подобрения от приобретателката по договора за учредяване на право на строеж, а не т. 7 от договора, сключен с нотариален акт № 107/1997 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1209/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: