О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 190.1.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 728 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1910/03.10.2008 г. сигнатура на Апелативен съд гр. В., депозирана от третото лице помагач на страната на ответника по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – З. “Л” АД гр. С. срещу въззивното решение № 175/11.07.2008 г. по в. гр. д. № 295/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 98/25.10.2007 г. по гр. д. № 19/2007 г. на Русенски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че след като е налице приключило със споразумение наказателно производство, не би могло да се установява в рамките на гражданско производство при определяне размера на обезщетението на пострадалия на съпричиняване от страна на последния на вредоносния резултат. Твърди се, че изложените мотиви на въззивната инстанция не съответстват на фактите и обстоятелствата, установени с относими и допустими доказателствени средства, както и, че съдът е следвало да определи процентно съотношение на съпричиняване от страна на пострадалото лице на вредоносния резултат.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, отнасяща се към въпросите на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало лице /Решение № 2173/1076 г. ВС, ГК; Решение № 777/1985 г. на ВС, ГК; Решение № 2795/1973 г. на ВС, ГК; Решение № 47/1980 г. ВС, НК; Решение 53/1981 г. ВС, ОСНК; Решение № 322/1973 г. ВС, НК; Решение № 652/1969 г. на ВС, НК; Решение № 652/1969 г. на ВС, НК; Решение № 1365/1972 г. ВС, НК, както и за противоречие на въззивния акт с решения, постановени по аналогични казуси, решавани от други съдилища /Решение № 53/30.06.2008 г. на СГС и Решение № 21/10.07.2008 г. на СГС/. Според жалбоподателя, мотивите на въззивната инстанция били и в противоречие с трайната практика на Върховния съд, свързана с наличие на застрахователен интерес /Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС/.
Ответникът по касационната жалба А. А. /ответник по иска/ в писмен отговор обосновава становище за частична основателност на жалбата досежно доводите, свързани с въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответниците В. В. , А. В. и Д. В. /ищци в първоинстанционното производство/ не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното от Великотърновски апелативен съд решение въззивният съд е приел, че след като със споразумение по нохд № 26/2007 г. по отношение на причинителя на вредоносния резултат А. Й. А., наказателният съд не е обсъждал въпроса за приноса на пострадалата за пътно транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат, и след като е изписано, че вината за престъпното деяние е на водачката на м. п. с. –. по иска/, то съобразно чл. 222 ГПК /отм./ не би могло да се пререшават въпросите по споразумението /за вината/, имащо правна характеристика на влязла в сила присъда.
Според Великотърновски апелативен съд, въпросът за съпричиняването не можело да се разрешава в настоящото гражданско производство, поради което не са били обсъждани събрани по делото доказателства в тяхната връзка и зависимост. Отделно от това, въззивният съд в едно изречение е заключил, предвид тезата на третото лице – помагач на страната на ответника пред инстанциите по същество за наличие на съпричиняване от страна на пешеходката, че дори и да се приеме наличие на такова съпричиняване, предвид заключението на тройната автотехническа експертиза, то присъденото обезщетение било съобразено със съдебната практика, тъй като било определено в занижен размер.
Визираният по-горе въпрос, свързан с отказ за преценка и обсъждане на доказателства по повод на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на приключило наказателно производство със споразумение по чл. 414з НПК е съществен, предвид характера на предявения иск и преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед определяне размера на обезщетението. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, ВС – гражданска и наказателна колегия, изброена по-горе, в това число и с решение № 53/02.11.1981 година по н. д. № 41/81 ОСНК. Влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението и за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата и не е предмет на изследване. Практиката на НК в тази насока е относима и към гражданските и търговските дела, предвид произнасяне по въпроси, които са в някои от случаите преюдициални и определящи по отношение на съдебните производства, основани на института на непозволеното увреждане или свързани с прилагане на правилата на застрахователното право.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не става дума за разрешаване на аналогични казуси по двете посочени съдебни решения на СГС, нито са налице данни за това, че тези решения са влезли в сила.
Не би могло да се възприеме и т. 3 от изложението на жалбоподателя за това, че мотивите на въззивния съд били в противоречие с трайната съдебна практика , свързана с наличие на застрахователен интерес, респ. досежно валидност на застрахователния договор / цитиране на ППВС № 7/77 г./. Така формулиран и поставен този въпрос е твърде общ, и не е разкрито и мотивирано от касатора как конкретното разрешение в съдебния акт е несъответно на съдебната практика, като се изброят конкретните правни изводи на Великотърновски апелативен съд по съществени въпроси, които са в отклонение от константната практика на ВКС. Не е достатъчно изброяването на съдебна практика, а следва мотивирано да се изложи от жалбоподателя по кои конкретни съществени за случая материалноправни или процесуалноправни въпроси, въззивния съд е изложил решаващи изводи в несъответствие с практиката на ВКС. Общото позоваване на П. № 7/77 г. не води автоматично до извод за несъобразяване от страна на Великотърновски апелативен съд с цитирания съдебен акт.
Съгласно чл. 18,ал.2т.2 от Т. за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК / приета с П. № 38/2008г./касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1000 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи вносния документ.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 175/11.07.2009 г. по в. гр. д. № 295/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Указва на ЗПК”Л” АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв., в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на дължимата ДТ , делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: