1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр. София, 17.10. 2016 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева т. д. № 50272 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2196 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 2482/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2200 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 9077/2013 г. на Софийски градски съд, в което същият частично отхвърля предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 52 ЗЗД.
Жалбоподателят – В. Л. Ц., чрез процесуалния си представител, твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът се е произнесъл по относим към спора правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Моли касационното обжалване да бъде допуснато и обжалваното решение да бъде отменено като неправилно в отхвърлената част от иска в размер на 20 000 лв. и в частта за присъдените на ответника разноски в размер на 880 лв.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, твърди, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като в изложението към касационната жалба не е налице нито едно от трите касационни основания за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, е уважил частично иска на В. Л. Ц. срещу [фирма], с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, вр.чл. 52 ЗЗД за сумата от 30000 лв , обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние в резултат на претърпяна травма от ПТП, ведно със законната лихва считано от 11.07.2012г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По делото е установено, че в следствие на пътно-транспортно произшествие ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост в субтрохантерната й част, което представлява трайно увреждане по медико-биологична характеристика, тъй като продължава повече от 30 дни и затруднява двете функции па левия долен крайник – двигателна и опорна. Представен e констативен протокол peг. № К 389 от 24.05.2011 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“, относно посетено ПТП от дежурен ПТП при ОПП – СДВР, от който е видно, че на 24.05.2011 г. около 19.45 часа в [населено място], на Автомагистрала „Т.“, на 47 м. след трети километър, е настъпило ПТП със следните участници: МПС с peг. /№/, марка „С.“, /модел/, управлявано от водача В. Л. Ц., и МПС с peг./ № /, марка „Р.“, /модел/, управлявано от В. Л. Х..
Като доказателство по настоящото дело е прието гр.д. № 8761/ 2011г. по описа на СГС, I ГО, 11-ти състав, приключило с постановено решение, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. Ц. сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 24.05.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2011 г. до окончателното плащане. Това решение е отменено в отхвърлителната му част с решение от 19.04.2013 г. по гр. д. № 4276/ 2012 г. по описа на САС, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. Л. Ц. още 25 000 лв., представляващи неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.05.2011г. до окончателното плащане.
Пред въззивната инстанция във връзка с твърденията на ищеца за настъпило усложнение в неговото здравословно състояние са допуснати и изслушани основна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на приетата основна експертиза, изготвена от д-р Б. – хирург, ортопед-травматолог, е установено, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е било в горната част на костта, на около 10 см. под тазобедрената става. Според вещото лице проведените операции и последващите рехабилитации са имали за цел счупената бедрена кост да зарасне, което вече е постигнато, тъй като костта е зараснала, а прогнозата за възстановяване на ищеца е оптимистична. Експертът уточнява, че въпреки направената остеопластика, при която е била взета кост от таза и е била присадена и въпреки премахването на част от металните пирони, за да се впие в костта и да зарасне, това не е станало, поради което се е наложило да бъде сменен поставения пирон с друг, който е бил с по-голям диаметър и с който кракът е станал по-стабилен, за да може да стъпва и нормално да се натоварва. Вещото лице установява, че на ищеца са останали белези от извършените операции. Дава заключение, че пострадалият е претърпял допълнителни вреди вследствие на процесното ПТП.
Вещото лице отбелязва, че за периода от 13.06.2012 г. до 14.06.2012г. Ц. е провел оперативно лечение по повод „перианален абсцес”, като според експертното заключение извършената манипулация няма причинна връзка с увреждането от процесното ПТП.
От заключението на приетата допълнителна експертиза, изготвена от д-р В. – началник на „О.О.Т.“ при Т.Б., се установява, че ищецът е бил лекуван правомерно в У. „П.“ и впоследствие в М. „С.“ – София. Вещото лице дава заключение, че изваждането на долните застопоряващи винтове, извършената на ищеца костна автопластика, взета от таза, както и смяна на интрамедуларния пирон със заключващ пирон, са били извършени правилно с цел единствено подобряване състоянието му.
Въззивният съд е приел, че при така установената фактическа обстановка – извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, причинило влошаване на здравословното състояние у ищеца, което е в причинна връзка с първоначалното увреждане – исковата претенция на ищеца се явява основателна. Съдът отбелязва, че съобразно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца, следва да бъде определен по справедливост в размер на 30 000 лева.
В изложeние по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че с решението съдът е дал отговор на относим към спора материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: какви са критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съотсветства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, дължимото на пострадалия допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящата инстанция намира, че посоченият от жалбоподателя правен въпрос е от значение за изхода на делото, но същият не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в частност с цитираното от жалбоподателя ППВС № 4/1968 г. При постановяването на решението си САС е възприел установения с цитираното постановление принцип, възприет и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения-от 11.11.2010г. по гр.д.№708/2009г.,ІІ т.о. на ВКС и решение от 06.08.2015г. по гр.д.№1278/2014г.,ІІ т.о. на ВКС, че размерът както на имуществените, така и на неимуществените вреди следва да се определи след като съдът вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Посочените от жалбоподателя подзаконови нормативни актове, съдържащи лимити на застрахователни суми за неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите са увеличавани, не са относими към настоящия правен спор, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за всеки конкретен правен спор, в зависимост от конкретната фактическа обстановка по делото/ в този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС/.
Поради това Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.11.2015 г. по гр. д. № 2482/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: