3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 165 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5236 от 13.10.2011 година по гр.д. № 6153/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 11.01.2011 г. по гр.д. № 51/2010 г. на Софийски районен съд, 31 състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Ц. Б. С. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 5437,60 евро, съставляващи неустойка за забава по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2008 г. и сумата 979,99 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че с договор от 18.01.2008 г., ответникът се е задължил да придобие право на строеж за бъдеща сграда в [населено място],[жк], която сграда да построи в срок от 24 месеца от издаване на строителното разрешение, да предаде на ищцата в същия срок определен апартамент от тази сграда, върху който да и прехвърли правото на собственост срещу сумата 54376 евро, платима на вноски с определен падеж. Между страните е уговорено, че при виновно неизпълнение на договорните си задължения, продавачът дължи неустойка в размер на 10% от продажната цена. Строителното разрешение за сградата е било издадено на 24.01.2007 г., а строежът завършен с издадено разрешение за ползване на сградата на 29.06.2009 г. С нотариален акт № 116 от 28.11.2008 г. ответникът е прехвърлил на ищцата правото на собственост върху обещания имот срещу продажна цена от 23475,85 лева. Ищцата е изплатила на ответника пълната цена на имота, уговорена по предварителния договор. С договора за прехвърляне на правото на собственост, продавачът се е задължил да довърши сградата и да подаде документите, необходими за издаване на разрешение за ползване до 24.01.2009 г., както и да предаде владението на имота до 15 дни от датата на издаване на разрешението за ползване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че претенцията за договорената неустойка за забава на задължението за завършване строителството на сградата в срок до 24.01.2009 г. е основателна. Приел е, че със сключването на договора за прехвърляне на правото на собственост това задължение на ответника не е променено, а изпълнението му в уговорения срок не е доказано. Приел е, че размерът на неустойката е 10% от уговорената в предварителния договор от 18.01.2008 година цена от 54376 евро, съставляваща паричен еквивалент на основните задължения на строителя продавач.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че е налице противоречива практика на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос относно новацията при гражданските и търговски сделки и в частност съставлява ли договор за новация на съществуващо задължение, уговорена между страните промяна в продажната цена на имота и на срока за предаването му. Приложени са решение № 814 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 580/2009 г. на Варненски окръжен съд; решение от 27.12.2002 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 410/2002 г. и решение № 53 от 21.04.2007 г. по т.д. № 22/2007 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба Ц. Б. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос съставлява ли договор за новация на съществуващо задължение, уговорена между страните промяна в продажната цена на имота и на срока за предаването му не е обуславящ изхода на спора. Новацията е възникване на ново облигационно отношение на мястото на съществуващото, което се характеризира като ново или с промяна на страните (нов длъжник или нов кредитор) или с нов предмет или ново основание. Въведеното от ответника възражение за промяна на продажната цена и уговорените срокове за предаване на обекта не е свързано с предмета на престацията или основанието на задължението, поради което доводът, че въпросът за новацията не се разрешава еднозначно в практиката на съдилищата не е относим към изхода на спора. Неотносими към към изхода на делото са и правните изводи, формирани в приложените към касационната жалба съдебни решения: в решение № 814 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 580/2009 г. на Варненски окръжен съд и решение № 53 от 21.04.2007 г. по т.д. № 22/2007 г. на Великотърновски апелативен съд е разгледан правния въпрос за трансформиране на парично задължение в такова за извършване на действия, а в решение от 27.12.2002 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 410/2002 г. са формирани изводи относно новация при промяна на длъжника и замяна на паричен дълг в нов дълг за престиране на вещи. Въведеното от ответника по делото възражение по правната си същност не е за новация на дължимата от него престацията по предварителния договор от 18.02.2008 г., а за недължимост на неустойката поради изпълнение на задълженията му в срок (съобразно уговорените срокове в договора за прехвърляне на правото на собственост) и евентуално за присъждането на неустойка в размер, съобразно продажната цена на имота по нотариален акт.
Независимо от изложеното, въпросът постигната ли е между страните валидна уговорка за промяна на продажната цена на имота и на срока за предаването му на купувача не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е приел, че дължимата от ответника неустойка е за неизпълнение на задължението му за завършване на строителството на сградата в срок до 24.01.2009 г., което задължение не е променено със сключване на договора за прехвърляне на правото на собственост върху обект от сградата, а изпълнението му в срок не е установено, нито се твърди – с договора от 28.11.2008 г., обективиран в нот. акт № 116/2008 г., страните са възпроизвели задължението на ответника да довърши строителството на сградата в срок до 24.01.2009 г., а размерът на неустойката е определен съобразно уговореното в предварителния договор, където неустойката е определена върху всички дължими и заплатени от купувача суми по договора в общ размер от 54376 евро.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5236 от 13.10.2011 година по гр.д. № 6153/2011 година на Софийски градски съд, ІV- ти „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: