О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4090/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адвокат З, като пълномощник на П. И. П., Софка Г. П. , Е. М. П. и Д. М. Б. , против решение № 73 от 07.05.2008 г. по гр.д. № 422/2007 г. по описа на ОС – гр. К.. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна по касационната жалба – ОСЗГ гр. К. изразява становище за липса на основанията на чл. 280 за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на атакувания съдебен акт.
Останалите ответници по жалбата – Община гр. К., М. К. Х., Х. К. Х. , Ю. К. Х. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното производство по гр.д. № 422/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е било образувано по подадена от ОСЗГ – гр. К. въззивна жалба против решение № 175 от 21.09.2007 г. по гр.д. № 204/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от П. И. П., Софка Г. П. , Е. М. П. и В. М. Б. против ОСЗГ – гр. К. установителен иск за собственост на бивш земеделски имот, който след образуване на ТКЗС е включен в кадастралния и регулационен план на населеното място и понастоящем съставлява имот пл. № 6* за който са отредени УПИ *парцели/ № №* и ІІ – 6531, в кв. 159 по плана на кв. „Възраждане”, гр. К..
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил атакувания съдебен акт изцяло, включително и в частта по исковете, предявени по отношение на необжалвалите ответници – Община К., М. Х. , Х. Х. и Ю. Х.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците не са собственици на процесния имот предвид обстоятелството, че същият е имал земеделски характер, подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по и реституционната процедура не е приключила с влязло в сила решение на ОСЗГ.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че с въззивно решение е разгледан съществен правен въпрос, а именно: при искове за собственост с предмет недвижими имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, ако по отношение на ищците не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността заради възникнал спор за материално право с други лица, следва ли този спор да се реши по съдебен ред и в зависимост от изхода на исковото производство да приключи и административното.
Въпросът е съществен, тъй като касае основателността на иска и от разглеждането му зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор. Предмет на иска за собственост е бивш земеделски имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ. Изложени са твърдения, че към образуване на ТКЗС в периода 1959 г. – 1962 г. имотът е бил собственост на наследодателя на ищците, който го е бил придобил по давност, че ищците са подали в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на собствеността пред ОСЗГ, но общинската служба е отказала да се произнесе поради наличие на спор за материално право с ответниците. Иска се признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имота по наследство и давност. От фактическите и правни твърдения в исковата молба, въпреки непрецизно формулирания петитум, става ясно, че се касае за иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с който следва да се реши спорът за притежанието на имота към образуване на ТКЗС /наследодателят на ищците или на ответниците е бил собственик към този минал момент/ и в зависимост от изхода на делото по този иск да приключи и започналото по отношение на ищците административно производство за възстановяване на собствеността.
Посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР № 1/1997 г., т. ІІ, приемащо, че при започнато административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ и възникнал в хода на същото спор относно това кой е бил собственик на имота към образуване на ТКЗС и кои са лицата, имащи право на възстановяване на собствеността, административното производство следва да се съобрази с изхода на делото по гражданскоправния спор, а когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на административния орган по отношение на дадени лица се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези по отношение на които са постановени реституционните решения, общинската служба по земеделие и гори би могла да измени влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността съобразно новите обстоятелства.
В посочения смисъл са и приложените решения на ВКС по конкретни казуси.
Съществен е и въпросът относно процесуалната правоспособност на общинските служби по земеделие и гори и възможността същите да бъдат страни по искови производства /освен по специалните искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ, където са ответници по изрична законова разпоредба/, както и за наличието на правен интерес от иска по отношение на този ответник предвид обстоятелството, че спорът за собственост е с ответниците – физически лица, а поземлената комисия е административният орган, който следва да се съобрази със съдебното решение по гражданскоправния спор, а не лице, претендиращо да е носител на правото на собственост върху процесния имот.
Дължимата от жалбоподателите държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 83 лв. е внесена с вносна бележка от 11.06.2008 г., приложена към жалбата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 07.05.2008г. по гр.д. № 422/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: