5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 08.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1931/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).
Образувано е по подадена от К. А. К., чрез адв. Д. Г., касационна жалба против решение № 2439 от 19. 12. 2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е отменено решение № 450 от 14. 01. 2016 г. по гр. д. № 4480/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14 с-в и е уважен предявеният от Р. Т. Б. и Б. Л. Б. против К. А. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Р. Т. Б. и Б. Л. Б., чрез адв. Д. Г., САК, изразяват становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение съставът на апелативния съд е отменил първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от Р. Т. Б. и Б. Л. Б. против К. А. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС и е решил спора по същество, като е признал ищците за собственици, на основание покупко-продажба, на процесния апартамент и е осъдил ответника да им предаде владението върху същия.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците Р. и Б. Б. са собственици на процесния апартамент на основание договор за покупко-продажба, сключен с К. и М. Е. на 19. 12. 2002 г., с н.а. № 5/2002 г.
Приел е за недоказано възражението на ответника К., че посоченият договор не е породил придобивно действие за ищците, тъй като продавачите по същия К. и М. Е. не са били собственици на прехвърления имот – придобили са го на основание нищожен договор за покупко-продажба, сключен на 20. 03. 2000 г., с н.а. № 89/2000 г., между праводателя на ответника М. Н. и К. Е., сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД, прикриващ нищожно съглашение за обезпечаване вземане по договор за заем, сключен между заемателя В. М.,работодател и познат на М. Н., и Апостол Е., собственик на заложна къща и син на К. Е..
Приел е за неоснователно и възражението на ответника К. К. за придобиване на собствеността върху апартамента по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗС, чрез осъществявано присъединено недобросъвестно владение на М. Н. от 20. 03. 2000 г. (сключване на договора за продажба с н.а. 89/00г.) до 22. 05. 2009 г. (смъртта му) и на правоприемника му К. К. от 22. 05. 2009 г. (смъртта на завещателя М. Н.) до 20.03. 2010 г. (изтичане на придобивния 10 годишен давностен срок) и след това, до предявяване на иска. Приел е, че К. К. е универсален правоприемник – наследник на М. Н., на основание оставено от последния общо завещание от 20. 07. 1999 г. Приел е, че завещанието е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, а не завет, тъй като волята на завещателя била да се разпореди с цялото си имущество, което притежава, включващо единствено процесния апартамент („…правя следните разпореждания с имуществото, което притежавам…“, „…завещавам цялото си недвижимо имущество…“). Приел е, че по делото не е доказано в патримониума на завещателя да се е включвало друго имущество, а относно събраните в тази връзка свидетелски показания е преценено, че е недопустимо с гласни доказателства да се установява право на собственост върху автомобил и лодка. Приел е, че след продажбата на апартамента на 20. 03. 2000 г., завещателят М. Н. е продължил да живее в него и е установил недобросъвестно владение, като е допускал в жилището само К. К. и свидетеля А. А.. Приел е, че презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на Н. не е оборена и следва да се приеме, че той е упражнявал фактическа власт върху имота като върху свой и с намерение за своене. Прието е, че за да доведе до придобиване на собствеността по давност, владението следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, безспорно и несъмнено. Прието е, че осъществяваното от М. Н. владение не е било явно, поради което не би могло да доведе до придобиване на собствеността, а установеното от К. от 22. 05. 2009 г. (смъртта на завещателя) до 31. 03. 2014 г. (предявяване на иска) самостоятелно владение, макар и притежаващо посочените по-горе качества, не е било достатъчно продължително, за да доведе до придобиване на собствеността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
– включва ли се в наследството осъществяваното от наследодателя владение върху имот, като фактическо състояние;
– приложима ли е нормата на чл. 82 ЗС при универсално правоприемство, основано на завещание, и при частно правоприемство, основано на завет;
– кога осъществяваното владение има качеството „явно владение“.
Твърди се, че приетото от състава на въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и на тълкувателно решение – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото.
Доказано е и решаването им в противоречие с практиката на ВКС.
По първия въпрос в ТР № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот, то владението, като фактическо състояние, се включва в наследството, както и правото на наследниците да се позоват на придобивна давност, щом са продължили владението.
В мотивите към обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е наследник по универсално завещание на М. Н., но владението не се включва в наследството, тъй като завещателят към смъртта си не е бил собственик на владяния апартамент.
По втория въпрос в решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 958 от 15. 12. 2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, 1 г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че присъединяване на владение по чл. 82 ЗС е допустимо само при правоприемство между предишния и настоящия владелец. Това правоприемство може да е универсално (например при наследяване, в който случай наследникът придобива от наследодателя си владението на придобитата по наследство част от имота) или частно (например в случаите на продажба, дарение или други деривативни способи за придобиване на собствеността, при които вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е действително, годно да прехвърли собствеността върху имота). Когато се присъединява еднородно недобросъвестно владение (и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци), необходимият срок за придобиване на имота по давност е общо 10 години.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че К. К. е универсален правоприемник – наследник на М. Н., на основание общо завещателно разпореждане, но със смъртта на владелеца-завещател и приемане на наследството от наследника по завещание последният не е наследил осъществяваното от завещателя недобросъвестно владение върху имота и не може да присъедини към своето владение владението на праводателя си.
По третия въпрос в решение № 31 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, 2 г.о. се приема, че щом дадено лице установи без правно основание фактическа власт върху вещта с намерение за своене и щом фактическата власт се осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок, владелецът може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от изтичане на давностния срок.
В мотивите към обжалваното въззивно решение е прието, че осъществяваното от праводателя на ищеца М. Н. владение не е явно. Този извод е направен при следните установени факти: същият от 1993 г. до смъртта си, настъпила на 22. 05. 2009 г., е живял непрекъснато и необезпокоявано в апартамента, включително и след продажбата му на праводателите на ищците К. и М. Е., извършена на 20. 03. 2000 г., с н.а. 89/2000 г.; до смъртта си не е допускал никого в апартамента, освен ответника К. К. и близки приятели, като свидетеля А. А.; нито първоначалните купувачи К. и М. Е., нито последващите приобретатели – ищци по делото Б. и Р. Б., на които имотът е бил продаден от Е. на 19. 12. 2002 г., с н.а. № 5/2002 г., са упражнявали фактическа власт върху жилището, нито има данни да са правили опит да преустановят упражняваната от М. Н. фактическа власт и да започнат осъществяване на такава.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2439 от 19. 12. 2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя К. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 388, 40 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: