1
7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2202 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С., всички чрез адв. О. С. И., срещу решение № 384 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 477/2017 г. на ОС – Перник, 2 с-в в частта потвърждаваща решение № 57 от 12. 04. 2017 г. по гр. д. № 1150/2015 г. на РС – Радомир в частта, с която са отхвърлени предявените от посочените ищци срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, „Кракралес“ ЕАД, Кракралес Н“ ООД, П. Х. К. и М. К. М. искове с правни основания както следва: чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу държавата и „Кракралес“ ЕАД, – за установяване на собствеността на ищците върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1. нива от 60 дка, 2. нива от 1,170 дка, 3. нива от 7.630 дка – и трите в м. „К.“, 4. ливада от 0.500 дка, 5. Ливада от 2.160 дка, 6. ливада от 2.200 – и трите в м. „Г.“, 7. ливада от 1.660 – в м. „ К. шосе“ (обща площ 75, 32 дка), които имоти участват в имот № …. с площ от 91,99 дка, VII категория, по КВС на [населено място], представляващ трайни насаждения, с ЕКТТЕ 61577, чл. 108 ЗС – за осъждане на ответниците „Кракралес“ ООД, П. Х. К. и М. К. М. да предадат на ищците владението върху тези имоти и чл. 42 ЗЗД, предявен срещу всички ответници, за прогласяване недействителността на договор за замяна на недвижими имоти № 3 от 22. 12. 2005 г., сключен между държавата, чрез министъра на земеделието и горите, и „Кракралес“ ЕАД, като сключен от лице без представителна власт.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради не обоснованост на същото и постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, чрез пълномощника Б. К. Й., главен секретар на ОД“Земеделие“ – [населено място], изразява становище за правилност на въззивното решение и недопускането му до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба „Кракра лес“ ЕАД, „Кракра лес – Н“ ООД, М. К. М., П. Х. К., А. Л. М. и Е. С. Т.-К., чрез адв. Бл. Б., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявени от 16 бр. физически лица, сред които и жалбоподателите П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С., против държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, „Кракралес“ ЕАД, „Кракралес – Н“ ООД, М. К. М., П. Х. К., А. Л. М. и Е. С. Т.-К. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу държавата и „Кракралес“ ЕАД, – за установяване на собствеността на ищците върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1. нива от 60 дка, 2. нива от 1,170 дка, 3. нива от 7.630 дка – и трите в м. „К.“, 4. ливада от 0.500 дка, 5. Ливада от 2.160 дка, 6. ливада от 2.200 – и трите в м. „Г.“, 7. ливада от 1.660 – в м. „ К. шосе“ (обща площ 75, 32 дка), които имоти участват в имот № …. с площ от 91,99 дка, VII категория, по КВС на [населено място], представляващ трайни насаждения, с ЕКТТЕ 61577, чл. 108 ЗС – за осъждане на ответниците „Кракралес“ ООД, П. Х. К. и М. К. М. да предадат на ищците владението върху тези имоти и чл. 42 ЗЗД, предявен срещу всички ответници, за прогласяване недействителността на договор за замяна на недвижими имоти № 3 от 22. 12. 2005 г., сключен между държавата, чрез министъра на земеделието и горите, и „Кракралес“ ЕАД, като сключен от лице без представителна власт.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесните имоти на следните основания: наследяване на Г. С. П., починал на 09. 02. 1964 г., придобиване на собствеността от наследодателя с договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № …. г., …. г. и …. г. и възстановяване на собствеността с решение № 50 от 10. 03. 1993 г. на ПК – Р. и решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р..
Твърдят, че възстановените имоти, с обща площ 76, 98 дка, са включени в имот № …. по КВС на [населено място], с площ от 91,99 дка, VII категория, , представляващ трайни насаждения – горски разсадник, с ЕКТТЕ 61577.
Този имот е бил прехвърлен от държавата на „Кракралес“ ЕАД на основание договор за замяна № …. от 22. 12. 2005 г., който е недействителен на осн. чл. 42 ЗЗД, тъй като е сключен за държавата от лице, което не е оправомощено да я представлява. „Кракралес“ ЕАД продало целия имот на „Кракралес – Н“ ООД с н.а. № …. г., а последното е продало реални части от имота на П. Х. К., през време на брака му с Е. С. Т.-К. и на М. К. М., през време на брака му с А. Л. М.. На П. Х. К. дружеството продало, с н.а. № …. г., 21 дка, обособени преди продажбата като самостоятелен имот № …. На М. К. М. продало, с н.а. № …. г.,50 дка, обособени преди продажбата в самостоятелен имот № …. по КВС.
От представените по делото решение /протокол/ № 50/10 03. 1993 г., решение № 50 от 10. 03. 1993 г. и решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р. е видно, че и трите са постановени по заявление вх. № 327/6. 11. 1991 г. на З. Г. С. за възстановяване на собствеността на наследниците на Г. С. П. върху земеделски имоти, включени в ТКЗС.
С решение /протокол/ № 50/10. 03. 1993 г., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, се признава и определя за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне правото на собственост на наследниците на Г. Пещерски както следва: ниви 40 дка в м. „К.“, ниви 30 дка в м. „К.“, ливади 2,160 дка в м. „Г.“, ливади 2.160 дка в м. „Г.“, ливади 2.200 дка в м. „Г.“ и овощни градини 0.400 дка в м.“К. шосе“ в землището на [населено място]. Решението е връчено на 7. 10. 1994 г. на К. А. С., получил го за наследниците на Г. С. П. и е влязло в сила.
От решение № 50 от 10. 03. 1993 г. на ПК – Р., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е видно, че със същото на наследниците на Г. С. П. се признава правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 60 дка, нива от 7, 630 дка и нива от 1,170 дка – трите в м. „К.“, ливада от 0,500 дка, ливада от 2,160 дка, ливада от 2,200 дка и ливада от 1,660 дка – и четирите в м. „Г.“, ов. Градина от 0,400 дка в м. „К. шосе“ (раздел I). Постановен е отказ за възстановяване на собствеността върху нива от 60 дка в м. „К.“, нива от 1,170 дка в м. „К.“ и ливада от 0,500 дка в м. „Г.“ (раздел III). Отказът е постановен на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – горски разсадник. Възстановена е собствеността в стари реални граници върху всички останали имоти, посочени в раздел I на решението, без отказаните (раздел II).
Обжалван е отказът за възстановяване на собствеността върху нива от 60 дка в м. „К.“ и с решение № 75 от 6. 03. 2002 г. по гр. д. № 262/2001 г. на РРС решението в частта за отказа за нива от 60 дка в м. „К.“ е прогласено за нищожно. Прието е, че от събраните доказателства е установено, че решение № 50 от 10. 03. 1993 г. е постановено не на посочената дата, а след влизане в сила на предходното решение /протокол/ № 10. 03. 1993 г., постановено на осн. чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за определяне за възстановяване на заявените имоти в нови реални граници с план за земеразделяне. Решението е позитивно, влязло е в сила като необжалвано, поради което поземлената комисия не е имала право да го изменя, а само да продължи и приключи процедурата за възстановяване на собствеността в нови реални граници. Касае се за стабилен административен акт, който не може да бъде отменян от постановилия го орган, още повече, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е създадена едва през 1995 г.
От решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е видно, че със същото на наследниците на Г. С. П. се признава правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 60 дка, нива от 7, 630 дка и нива от 1,170 дка – трите в м. „К.“, ливада от 0,500 дка, ливада от 2,160 дка, ливада от 2,200 дка и ливада от 1,660 дка – и четирите в м. „Г.“, ов. градина от 0,400 дка в м. „К. шосе“ (раздел I). Постановен е отказ за възстановяване на собствеността върху нива от 1,170 дка в м. „К.“ и ливада от 0,500 дка в м. „Г.“ (раздел III). Отказът е постановен на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – горски разсадник. Възстановена е собствеността в стари реални граници върху всички останали имоти, посочени в раздел I на решението, без отказаните (раздел II).
В решението по чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за определяне за възстановяване на заявените земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне подлежащите на възстановяване земи са индивидуализирани с посочване на площ и местност, без категории.
В двете решения по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници имотите са описани само с посочване на площ и местност. Към второто решение от 2004 г. не е приложена скица.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ж. В. от 13. 07. 2017 г. не е възможно да се установи дали имотите, предмет на посочените решения се включват в имотите, прехвърлени от държавата на „Кракралес“ ЕАД с договор за замяна № …. от 22. 12. 2005 г., от „Кракралес“ ЕАД на „Кракралес – Н“ ООД с н.а. № …. г., от „Кракралес – Н“ ООД на П. Х. К. с н.а. № 110/14. 04. 2014 г. и на М. К. М. с н.а. № …. Поради неиндивидуализация на възстановените имоти в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – с посочване на граници, съседи, номера, категория, не може да бъде установено и посочено точното им положение в местностите, описани в решението. Липсва и издадена скица от общинската служба по земеделие. Констатациите на вещото лице Р. П. И. в заключението от 2. 10. 2017 г. по допуснатата във въззивното производство повторна съдебно-техническа експертиза са идентични. Вещото лице допълва, че съгласно уведомително писмо от ЕТ „Станислав Недев“ част от имот „К.“ от 60 дка попада върху кадастрални единици № № 400 (предмет на иска) и 401 – горски разсадник. Няма яснота коя е точно тази част. В процесната местност са възстановявани земеделски земи по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне.
При тези данни настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС за проверка на допустимостта му.
В частта по иска по чл. 42 ЗЗД не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като досежно тази претенция няма поставени никакви въпроси, нито има позоваване на някое от основанията по чл. 280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 477/2017 г. на ОС – Перник, 2 с-в в частта потвърждаваща решение № 57 от 12. 04. 2017 г. по гр. д. № 1150/2015 г. на РС – Радомир в частта, с която са отхвърлени предявените от П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С. държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, „Кракралес“ ЕАД, К. Н“ ООД, П. Х. К. и М. К. М. искове с правни основания както следва: чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу държавата и „Кракралес“ ЕАД, за установяване на собствеността на ищците върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1. нива от 60 дка, 2. нива от 1,170 дка, 3. нива от 7.630 дка – и трите в м. „К.“, 4. ливада от 0.500 дка, 5. Ливада от 2.160 дка, 6. ливада от 2.200 – и трите в м. „Г.“, 7. ливада от 1.660 – в м. „ К. шосе“ (обща площ 75, 32 дка), които имоти участват в имот № …. с площ от 91,99 дка, VII категория, по КВС на [населено място], представляващ трайни насаждения, с ЕКТТЕ 61577, чл. 108 ЗС – за осъждане на ответниците „Кракралес“ ООД, П. Х. К. и М. К. М. да предадат на ищците владението върху тези имоти.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 200 лв. и представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 477/2017 г. на ОС – Перник, 2 с-в в частта потвърждаваща решение № 57 от 12. 04. 2017 г. по гр. д. № 1150/2015 г. на РС – Радомир в частта, с която са отхвърлени предявените от П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С. против държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, „Кракралес“ ЕАД, К. Н“ ООД, П. Х. К., М. К. М., А. Л. М. и Е. С. Т.-К. иск с правно основание чл. 42 ЗЗД, за прогласяване недействителността на договор за замяна № …. от 22. 12. 2005 г., сключен между държавата, чрез министъра на земеделието и горите, и „Кракралес“ ЕАД, поради сключването му от лице, неоправомощено да представлява държавата и действало без представителна власт.
В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ решението е влязло в сила като необжалвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: