О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 07.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 72 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Х. Х. Я. и М. А. Я. от [населено място] чрез процесуалния им пълномощник – адв. С. С. срещу въззивно решение № І-89 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1353/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 387/16.07.2010 г. по гр. д. № 3893/2009 г. в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на жалбоподателите /ищци/ сумата 2330,06 лв., представляваща незаплатена такса смет от наемателя, сумата 955,72 лв. – разходи, направени от наемодателите за извършване на ремонтни работи в имота и в частта за разноските, като вместо него постановил отхвърляне на тези искови претенции, а по отношение на насрещния иск, след като отменил първоинстанционното решение, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, постановил осъждането на жалбоподателите да заплатят на ответника [фирма] сумата от 3 330 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 13 948 евро, като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Според жалбоподателя, решаващият съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 162 ГПК, както и на чл. 164, т. 5 ГПК, които са маркирани в шест точки, обобщени по следния начин: – „допустимо ли е при доказано основание за заплащане на определена сума въз основа на клауза от договор, ако съдът счете, че размерът й е недоказан, да се остави без уважение искането и да се отхвърли иска, или е следвало да се преценява приложението на чл. 162 ГПК и да се определи от съда размера на престацията”; „допустимо ли е да се приема, че е налице изменение на писмен договор за наем, в частта за договорените за отдаване помещения по вид и площ, както и за размера на наемната цена, въз основа на свидетелски показания /чл. 164, т. 5 ГПК”. Поставен е и в т. 4 и 6 материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 230, ал. 2 ЗЗД и относимостта му към претенции, основани на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл. 55, ал. 1 ЗЗД , свързани с искане за връщане на платена наемна цена, поради неизползване на част от наетите помещения.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат и доводи, че произнасянето по поставените въпроси от ВКС е от значение за правилното тълкуване на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
[фирма], [населено място] изразява становище за недопускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения главен иск от ищците Х. Х. Я. и М. А. Я. от [населено място] за заплащане на сумата 2330,06 лв., съставляваща незаплатена от наемателите такса смет, въз основа на конкретна клауза от договор за наем, на сумата 955, 72 лв., съставляваща разходи, направени от наемодателите за извършване на ремонтни работи в имота, както и по предявен насрещен иск, правно квалифициран по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, заявен като частичен за сумата 3330 лв. от общ размер 13 948 евро, представляваща получена без основание наемна цена, ведно със законната лихва върху главницата и разноските по делото.
За да отхвърли исковата претенция на ищците досежно сумата 2330 лв., незаплатена такса смет, съставляваща договорно задължение по т. 17 от договор за наем от 31.01.2008 г., Бургаски окръжен съд е приел, че е налице неизпълнение на задължение от наемателя, и че претенцията е основателна, но тъй като съобщението за заплащане на такса смет било относимо към целия имот на ищците, включващ сграда и земя, а предмет на договора за наем били само част от помещения в сградата, то претенцията не била доказана по своя размер, и поради това отхвърлил изцяло това искане.
По отношение на претенцията за заплащане на разходи за ремонт на помещенията, съдът е счел, че след като няма приемо-предавателен протокол при предаване на помещенията при преустановяване на договорната връзка, то твърденията на ищците били недоказани, а по насрещния иск, Бургаски окръжен съд е приел, че същият е основателен тъй като от приложен на л. 11 от делото документ, подписан от пълномощник на ищците се съдържало признание на страната, че наемателят ползвал само част от описаните в договора за наем имоти, и това признание всъщност съставлявало съгласие за изменение на писмения договор за това, че наемодателите всъщност не са предоставили целия имот с обща площ 406 кв.м.
По отношение изпълнението на договорно задължение от наемодателите по т. 11 от договора, съдът е обсъждал свидетелски показания и е заключил, че е налице неизпълнение на това договорно задължение от ищците, тъй като реално ползваните имоти от наемателя са били на площ 234,06 кв. м., поради което е редуцирал наемната цена на месец вместо по уговорените като наемна цена и заплащани по 3000 евро на месец , чрез преизчисление на наемна цена върху 1 кв. м. и от тук било определено, че наемната цена е следвало да бъде 1722,68 лв. месечно. На тази основа, съдът заключил, че за единадесет месеца, през които наемателят е заплащал на наемодателя по 3000 евро месечно, е трябвало да заплаща по 1772,68 евро, и получената от Х. Я. и М. Я. разлика в цената била получена без правно основание, /наемна цена общо 14047 евро/ т. е. по голяма сума от претендираната 13948 евро/, в частност по частичния иск 3 300 лв., и тази разлика следвало да бъде присъдена на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси, както и свързаният с тях материалноправен въпрос са от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет и процесуални възможности за защита, при това не без значение е и факта, че процесуалноправните въпроси са относими към приложението на текстове от ГПК, по който не е формирана трайна съдебна практика, а разрешаването на поставените процесуали въпроси е свързано и с приложимост на релевантното материално право, тъй като не е без значение в рамките на съдебното производство да се установят всички релевантни факти, както по отношение дължимост на престации по договор за наем, така и по отношение приложимостта на института на неоснователното обогатяване.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитие на правото. Посочените предпоставки, предвид изложеното по-горе са налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І-89 от 02.11.2010г. по гр. д. № 1353/2010 г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса в размер на 131,72 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: