3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2140 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищците Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д., чрез пълномощника им адв. И. П., против решение № 71 от 16. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2513/2018 г. на ОС – Пловдив, 14 гр. с-в в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. против К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, за присъждане общо на ищците на сумите: 9000 лв. (по 3000 лв. на всеки от тях), представляваща обезщетения за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г., и 1833, 21 лв. (по 611, 07 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2017 г.
Подадена е касационна жалба и от наследниците на ищеца В. М. В. – Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В., чрез адв. К. К., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от В. М. В. против К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да му заплатят общо сумите: 9000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г. и 1833, 21 лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2017 г.
Подадени са отговори срещу двете касационни жалби от ответниците по иска К.-В. И. Т. и И. И. Т., чрез адв. И. М., с които се прави възражение за недопустимост на същите на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, с оглед цената на исковете.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка за допустимост на производството, прие следното:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове.
При субективно съединяване на искове за парични вземания срещу няколко ответника, при което се иска разделно осъждане на ответниците, от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената на всеки един от субективно съединените искове. При обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство също е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове.
Касационната жалба на ищците Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Въззивното решение е постановено по предявени от Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. срещу К. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване на съсобствен имот в периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г., като претендираните размери на обезщетенията са по 3000 лв. за всеки от ищците (общо на тримата 9000 лв.), видно от страница 2 на уточняваща молба от 23. 02. 2018 г. (л. 56 от делото на районния съд). Осъждането на ответниците по всеки от исковете се иска при условията на разделност (двамата да заплатят общо на всеки от ищците по 3000 лв.), а не солидарно, нито се твърди отговорността им да е солидарна. Произнасянето на съда по исковете също не е при условията на солидарност. Всеки от ищците е предявил срещу всеки от ответниците и иск по чл. 86 ЗЗД, обективно съединен към иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като общият сбор на цената и на трите иска по чл. 86 ЗЗД е 1833, 21 лв.
По същите съображения е недопустима и касационната жалба, подадена от наследниците на починалия след постановяване на въззивното решение ищец В. М. В.. От уточняващата молба от 23. 02. 2018 г. е видно, че същият е предявил срещу К. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване на съсобствен имот в периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г., с общ размер 9000 лв. Не се претендира солидарно осъждане на двамата ответници за сумата 9000 лв., нито се твърди отговорността им по чл. 31, ал. 2 ЗС да е солидарна. Осъждането на ответниците се иска при условията на разделност – двамата да заплатят общо на ищеца сумата 9000 лв., т.е. всеки от тях по 4500 лв. Цената на всеки от субективно съединените искове е по 4500 лв. Произнасянето на съда по исковете също не е при условията на солидарност. Общият сбор от цената на искове по чл. 86 ЗЗД е 1833, 21 лв.
Като недопустими, касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство – прекратено.
При този изход на делото касаторите Б. З. З., С. З. З., Й. Ж. З. и В. М. В. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на К. И. Т. и на И. И. Т. по 1320 лв. на всеки от тях разноски за касационната инстанция, представляващи платени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 1. 04. 2019 г. (договора с И. Т.) и от 28. 03. 2019 г. (договора с К. И.).
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д., чрез пълномощника им адв. И. П., против решение № 71 от 16. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2513/2018 г. на ОС – Пловдив, 14 гр. с-в в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. против К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, както и касационна жалба, подадена от наследниците на ищеца В. М. В. – Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В., чрез адв. К. К., срещу решение № 71 от 16. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2513/2018 г. на ОС – Пловдив, 14 гр. с-в в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от В. М. В. против К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД и прекратява производството по гр. д. № 2140/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: