1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 05.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2135 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. М. и С. П. М., приподписана от адв. С. М., срещу решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в, с което е обезсилено решение № 278596 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 51361/2016 г. на СРС, 35 с-в и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от К. С. М. и С. П. М. срещу Г. В. М. и П. Л. М. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на две преходни стаи с обща площ от 35 кв.м., образувани след преустройство на предвиден по проект гараж, разположени в североизточната част на партера на двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел …., в кв. …. по плана на [населено място],[жк]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с ТР № 8/27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице в случаите, при които ищецът твърди да е собственик на вещта, относно която и ответниците претендират да са собственици, и разполага с документ, легитимиращ правата му. От волята на ищеца зависи какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си право на собственост, а и в случая ищците не разполагат с друг ред за защита, тъй като предявеният от тях срещу същите ответници иск с правно основание чл. 108 ЗС е бил отхвърлен. Решението по иска по чл. 108 ЗС не съдържа установителен диспозитив досежно правото на собственост на ищеца, нито формира сила на пресъдено нещо относно собствеността на ответниците. Твърди се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба П. Л. М., чрез пълномощника си адв. С. А. А., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Г. В. М. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Исковото производство е образувано по предявен от К. С. М. и С. П. М. срещу Г. В. М. и П. Л. М. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на две преходни стаи с обща площ от 35 кв.м., образувани след преустройство на предвиден по проект гараж от 24 кв.м., разположени в партера в североизточната част на двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел …., в кв. …. по плана на [населено място],[жк]. Ищците обосновават правния си интерес от иска с твърдения, че са собственици на двете стаи, по отношение на които собственически претенции имат и ответниците. Твърдят, че са придобили собствеността на основание чл. 92 ЗС. Собствеността върху земята са придобили на следните основания: договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с който ищецът С. П. М. и Ц. И. З. са придобили в съсобственост, при равни дялове, празно дворно място от 1137 кв.м., съставляващо парцел …. – им. …., кв. …. по плана на кв. В., [населено място]; разделяне на парцела на два самостоятелни парцела: п. ….-им. …. от 568 кв.м. и п. ….-А-им…. от 568 кв.м.; договор за доброволна делба от 11. 07. 1970 г., с който С. П. М. придобива в изключителна собственост парцел ….-им. …. от 568 кв.м., а Ц. И. З. парцел ….-А-им. ….; построяване на двуетажна жилищна сграда от С. П. М. върху придобития при делбата парцел през 1971 г., въз основа на одобрен архитектурен проект. С н.а. № …. г. С. П. М. продава на брат си Л. П. М. (починал на 10. 09. 1998 г. и оставил за единствени законни наследници ответниците – съпруга и син) първия етаж от жилищната сграда, северното мазе и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Ответниците по иска са изразили становище за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същия. Направили са възражение за придобивна давност.
С влязло в сила решение № 746 от 14. 04. 2003 г. по гр. д. № 181/2002 г. на ВКС, 4 г.о. е постановено отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на предявения от С. П. М. и К. С. М. против Г. В. М. и П. Л. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху две преходни стаи с обща площ от 24 кв.м., в североизточната част на приземния етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел …., кв. …. по плана на [населено място], кв. В.. В това производство ищците К. и С. М. са посочили придобивни основания, напълно идентични с тези по предявения впоследствие отрицателен установителен иск. За да отхвърли иска, съставът на ВКС е приел, че направеното от ответниците по ревандикационния иск възражение за придобивна давност е основателно и двете преходни стаи са придобити от тях на оригинерно основание.
При тези данни съставът на въззивния съд по настоящото дело е приел отрицателния установителен иск за недопустим. Ищците извеждат правния си интерес от необходимостта да защитят притежаваното от тях право на собственост върху процесните две стаи, което твърдят да са придобили на същите основания, които са били посочили и по осъдителния иск по чл. 108 ЗС. Със сила на пресъдено нещо е прието за установено между страните по настоящото дело, че К. и С. М. не са придобили правото на собственост върху стаите на твърдяните от тях основания. Искът би бил допустим, ако ищците извеждат правния си интерес от необходимостта от защита на право на собственост, породено от други придобивни основания, а не от отречените със сила на пресъдено нещо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от отрицателния установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, ако с влязло в сила решение е отхвърлен предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот иск по чл. 108 ЗС, по който ищецът се е позовал на придобивни основания, идентични с посочените по отрицателния установителен иск.
2. Налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск, по който ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от защита на право на собственост на предявеното основание, ако между същите страни е признато за установено с влязло в сила решение, че ищецът не е собственик на имота на твърдяното основание.
3. Дали формираната сила на пресъдено нещо по отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС преклудира предявяването на отрицателен установителен иск от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, ако ищецът твърди да е собственик на същите придобивни основания като по ревандикационния иск.
4. Дали влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, установява със сила на пресъдено нещо, че ответникът по иска е собственик на процесния имот и допустим ли ще е последващ положителен установителен иск за собственост, предявен от ответника срещу ищеца по ревандикационния иск, за същия имот.
5. Дали в посочената в т. 4 хипотеза ще е допустим последващ отрицателен установителен иск, предявен от ищеца срещу ответника по ревандикационния иск, с който ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на вещта на същите придобивни основания.
6. При неизяснена идентичност между имота, предмет на отхвърлен с влязло в сила решение иск по чл. 108 ЗС, и имота, предмет на предявен от ищеца срещу ответника по ревандикационния иск отрицателен установителен иск за собственост, по който ищецът извежда правния си интерес с твърдения да е собственик на имота на същите придобивни основания, може ли да се направи извод, че и двата иска са предявени за защита право на собственост върху един и същ имот.
Относно първите три въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с ТР № 8/2013 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Противоречие не е налице, тъй като поставените въпроси не са обсъждани в тълкувателното решение. Според дадените със същото разяснения, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху, когато ищецът избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права. При уважаване на иска ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на собственост върху вещта с оглед на всички възможни придобивни основания и, чрез разрешаването на този правен спор, ищецът ще получи защита на правото си на собственост, накърнено от правния спор с ответника. В решението не е обсъждан въпросът допустим ли ще е отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът извежда правния си интерес от иска с твърдения, че е носител на спорното материално право, което се претендира и от ответника (т.е. с наличие на спор дали носител на правото на собственост върху вещта е ищецът или ответникът), а същевременно твърди, че по отношение на ответника правото му на собственост на същите придобивни основания е отречено с влязло в сила съдебно решение.
Относно четвъртия и петия въпрос се твърди разрешаването им в противоречие с определение № 148 от 20. 07. 2017 г. по гр. д. № 2529/2017 г. на ВКС, 1 г.о. Петият въпрос въобще не е обсъждан в определението, поради което противоречие не е налице. Четвъртият въпрос е бил предмет на обсъждане в цитираната от касатора практика (прието е, че ако възражението на ответника за придобивна давност, направено в производството по ревандикационния иск, бъде намерено за основателно, с решението за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС няма да се формира сила на пресъдено него по него), но не е обусловил изводите на въззивния съд, не е от значение при преценка допустимостта на отрицателния установителен иск, предмет на настоящото дело, и обсъждането му не би повлияло на изхода на делото.
Относно шестия въпрос се твърди, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът се явява поставен хипотетично, без връзка с конкретното дело и установените по същото факти. Самият ищец твърди в исковата молба, че обектът на спорното право на собственост, което е било предмет на иска по чл. 108 ЗС, отхвърлен с влязло в сила решение, и обектът на спорното право на собственост, предмет на отрицателния установителен иск, са идентични – две преходни стаи с обща площ от 35 кв.м., образувани след преустройство на предвиден по проект гараж от 24 кв.м., разположени в партера в североизточната част на двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел …., в кв. …. по плана на [населено място],[жк]. При преустройството е увеличена площта на помещението с 11 кв.м. Обстоятелството, че в диспозитива на решението по иска по чл. 108 ЗС площта на помещенията е посочена с размер 24 кв.м., а не 35 кв.м., не налага извод за липса на идентичност в обекта на собственост. Площта не е определящ идентичността признак, а всички останали индивидуализиращи обекта на собственост белези съвпадат (местонахождение на сградата, в която се намират, разположение на помещенията в самата сградата – в североизточната част на партерния етаж, на мястото на преустроен гараж, предвиден по проекта от 1971 г.). Твърдението на ищеца за наличие на идентичност на обекта на спорното право на собственост, предмет на двете дела, не е оспорено от ответниците и е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му при допуснато нарушение на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и при несъобразяване с указанията по приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилното тълкуване и прилагане на процесуалноправна норма би могло да доведе до очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, на безпристрастен съд, при нарушаване изискването за равнопоставеност и за мотивираност на актовете (при липса на мотиви или неяснота на мотивите до степен на невъзможност да се разбере формираната в диспозитива воля на съда). Степента на тежест на посочените от касаторите пороци, дори и да съществуват, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото К. С. М. и С. П. М. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на П. Л. М. сумата 850 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в.
ОСЪЖДА К. С. М. и С. П. М. да заплатят на П. Л. М. общо сумата 850 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: