5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 27.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2714/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Н. М. и Д. Н. М., чрез адв. С. Х., против решение № 347 от 14. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 2526/2016 г. на ОС – Варна, с което, след отмяна на решение № 3781 от 24. 10. 2016 г. по гр. д. № 1425/2016 г. на РС – Варна, е отхвърлен предявеният от Н. Н. М. и Д. Н. М. против Община – Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район Приморски,[жк], съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2552.4284 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-13553/31. 10. 2014 г., с площ от 678 кв.м., на основание наследяване на Н. М. М. и П. П. М. и придобивна давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Община – Варна изразява становище за неоснователност на същата и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК да допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционния акт и отхвърли предявения установителен иск за собственост, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищците са наследници на Н. М. М., починал на 24. 04. 2010 г., и П. П. М., починала на 27. 12. 2011 г. От 1959 г. до смъртта си родителите на ищците ползвали процесния имот като свой – обработвали го, засадили го с бадем, череши, ябълки, лозе, отглеждали домати. Построили върху него и лека дървена постройка, състояща се от една стая и тоалетна. Там си почивали и държали инвентара. След смъртта им и до предявяване на иска имотът се обработвал и ползвал от техните синове – ищците Н. и Д. М.. Площта на имота била около декар. Приел е, че владяният от наследодателите на ищците и от ищците имот, с площ от около 1 декар, по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 – 92/14. 10. 2008 г., изменена 2012 г., е включен в поземлен имот с идентификатор 10135.2552.4284, с площ от 679 кв.м. (предмет на иска) и поземлен имот с идентификатор 10135.2552.4285, с площ от 130 кв.м. (общо 809 кв.м.). Имот 10135.2552.4284 първоначално (2008 г.) е бил записан на Н. М. М., а впоследствие – на Н. М. М. и Община – Варна. По кадастралния план (КП) от 1956 г. владяният от ищците и родителите им имот попадал в два имота – в имот пл. № 12252 – 122 кв.м., записан на „неустановен собственик“ и в имот пл. № 12254 – 687 кв.м., записан на Ж. Ж. (общо в двата имота включени 809 кв.м.), и двата отбелязани като „лозя“, с трайно предназначение „земеделска земя“. По КП от 1973 г. владяният имот бил включен в имот пл. № 1509 – 650 кв.м., записан на Т. Ж. К., в имот пл. № 3989 – 104 кв.м., записан на Р. К. Ц. и Й. К., в имот пл. № 3990 – 50 кв.м., записан на същите лица, в имот пл. № 3221 – 3 кв.м. и в пл. № 3220 – 2 кв.м. (общо 809 кв.м.). До 21. 07. 2000 г. имотът е бил със статут на земеделска земя, а след тази дата – на урбанизирана територия. Приел е, че по ЗРП от 1979 г. имотът е попаднал в зона „Регулация и блоково застрояване“, което мероприятие не е приложено, по ЗРП от 1987 г. – в зона „Улици и паркинги“, което мероприятие не е приложено, по ПУП-ПУР от 2012 г. – в урбанизирана територия, а 138 кв.м. от него – за проектирана улица. Приел е, че по ОГП от 1982 г. имотът е попадал в строителните граници на населеното място, предвиден за жилищен комплекс, по ТУП от 2008 г. – в строителните граници, в жилищна зона, по ОУП от 2012 г. – в зона с преобладаващо ниско застрояване до 10 м. Приел е, че няма данни имотът да е отчуждаван, одържавяван, завземан без законово основание от държавата, застроителните и регулационни планове не са били приложени, не е възстановяван по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. или по ЗСПЗЗ. Не е бил актуван като държавна или общинска собственост до 2015 г., когато е съставен АЧОС № 8115/20. 01. 2015 г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, която обявява за общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
От правна страна е прието, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобито право на собственост, поради което е приложимо ТР № 11/2012 от 21. 03. 2013 г. и оспорващата страна (в случая ищците) носи тежестта да докаже несъществуването на признатото право. Прието е, че имотът е попадал в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към влизане в сила на ЗСПЗЗ, не е бил възстановяван по ЗСПЗЗ, нито изкупен по реда на пар. 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Приел е, че към 1959 г. същият е бил безстопанствен и, съгласно чл. 6 ЗС в редакцията му от 1951 г., е станал държавна собственост. В периода на упражнявано от наследодателите на ответниците владение върху имота, продължено и от ищците след смъртта им /от 1959 г. до предявяване на иска/ е било невъзможно придобиването му по давност, тъй като от 1959 г. до 1991 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на недвижими имоти държавна собственост /чл. 86 ЗС/, от 1991 г. до 1996 г. – забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост /чл. 86 ЗС/. След 1996 г. забраната по чл. 86 ЗС е останала само за имоти публична държавна или общинска собственост, но с влизане в сила на пар. 1 ЗД ЗС, давността е спряла да тече. Приел е, че доказателствената сила на представения от ответната по иска страна акт за частна общинска собственост не е оборена.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко правни въпроса, два от които засягат следните проблеми: а/. би ли могло да се приеме, че даден имот е придобит от държавата по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/1951 г./, когато по действащите в съответните периоди планове, включващи и този имот, същият се е водил записан като собственост на различни физически лица; б/. за да се ползва съставеният акт за частна общинска собственост, представляващ официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила, следва ли в същия да е посочено, освен местонахождението на имота, и конкретното основание за придобиването му. Твърди се противоречиво разрешаване на въпросите с решение № 27 от 15. 04. 2016 г. по гр. д. № 3554/2015 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 391 от 18. 10. 2012 г. по гр. д. № 1139/2001 г. на ВКС, 1 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че е налице соченото от касаторите основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение по така поставените въпроси.
Според представените от касаторите решения (решение № 27 от 15. 04. 2016 г. по гр. д. № 3554/2015 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 391 от 18. 10. 2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г. на ВКС, 1 г.о.), ако по време на действие на кадастрални и регулационни планове даден имот се е водил безстопанствен, същият би могъл да се придобие от държавата на основание чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/51 г./, като в хода на производството следва да се установи дали имотът е с неустановен собственик. Приема се, също, че за да се ползва с придадената му от закона материална доказателствена сила, актът за общинска собственост, освен описание на имота и местонахождението му, следва да съдържа посочване и на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е станал общински.
В обжалваното решение окръжният съд е приел, че в периода от 1959 г. до 1991 г. имотът е бил държавна собственост, придобит на основание чл. 6, пр. 2 ЗС /в редакцията на нормата в периода 1951 г. – 1991 г./, въпреки да е било установено по делото, че по действащите в периода 1960 г. – 2008 г. кадастрални и застроителни регулационни планове имотът е бил записан като собствен на физически лица и въпреки събраните гласни доказателства за осъществявано владение върху имота от ищците и наследодателите им. Приел е, че АЧОС се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доказваща придобиването му от общината на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС – чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, без в акта да е посочено конкретното придобивно основание и въпреки ангажираните от ищците доказателства, установяващи притежанието на имота от физически лица и упражнявано върху същия владение.
По останалите въпроси (има ли земеделски характер територия, относно която е имал действащи кадастрални и регулационни планове; придобита ли е по давност собствеността върху недвижим имот, владян от 1. 06. 1996 г. до 31. 05. 2006 г.; представляват ли трайно установените пътеки между имотите и синорите между тях граници) не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и, сами по себе си, не са от значение за изхода на делото.
На жалбоподателите следва да бъде предоставена възможност да внесат държавна такса в размер на 150, 51 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2, чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 14. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 2526/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. Н. М. и Д. Н. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 150, 51 лв. и представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: