Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
гр. София, 27.11. 2017 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2546/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 55205 от 26.04.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Х. И. П., чрез процесуалния си представител юрк. Д. Ц., срещу въззивно решение от 12.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15561/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II-б въззивен състав, с което като е отменено решението от 10.11.2016 г., постановено по гр.д. № 34781/2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 145 с-в, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както следва: за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за периода 27.04.2016 г. – 27.10.2016 г., в размер на 4 614, 48 лв., както и направените разноски. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният правен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е свързан с приложението на чл. 189 КТ – относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и критериите при определяне дисциплинарното наказание и за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание.
Ответницата по жалбата А. М. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. А. от АК – С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищцата е работила като „касиер/абонаментни карти“ по безсрочен трудов договор и със заповед № РД-15-3М-23/26.04.2016 г. на основание чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 27.04.2016 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неотчитане на целия реализиран приход от продажба на превозни документи, както следва: 1/ на 18.03.2016 г., при приключване на работната смяна в пункт за продажба на превозни документи сп. „Плиска“-пощата“, не е отчела целия реализиран приход от продажба на превозни документи в размер на 880, 67 лв.; 2/ на 21.03.2016 г., при извършване на инвентаризация на работното място в пункт за продажба на превозни документи, намиращ се на сп. „Плиска“ – пощата“, в касата си има налични общо 181.33 лв., което е с 31.33 лв. над допустимата наличност при започване на работния ден и представлява неотчетен приход от продажба на превозни документи, като след приключване на инвентаризацията се установява и неотчетена липсваща сума в размер на 880, 67 лв., представляваща реализиран приход от продажба на превозни документи от 18.03.2016 г., която ищцата е внесла с ордер № 120/8.04.2016 г. в касата на [фирма]; 3/ на 4.04.2016 г., при извършване на инвентаризация на работното място преди започване на работния ден в пункт за продажба на превозни документи, намиращ се на пл. „В.“ № 1, е установена неотчетена сума от реализирани продажби на превозни документи на 30.03.2016 г. в размер на 150 лв., която е предоставила веднага в момента на проверката, и липса на парични средства от продадени ценни образци в размер на 18 лв. В заповедта са изложени са съображения, че с посочените действия ищцата е нарушила чл.126, т.4, 5, 8, 9, 10 и 13 КТ, р.ІІ, Б., чл.12 и р.ІV, чл. 42 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и р. ІV, чл. 21, ал. 2 от Инструкцията за работа с превозни документи на хартиен носител (ценни образци) и на електронен носител, талони за паркиране и отчитане на приходите от реализацията им, приета с решение на СД на дружеството-работодател по протокол № 9, в сила от 25.03.2015 г. В дадените по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения ищцата е посочила, че е отчела оборота си за 18.03.2016 г., като на 21.03.2016 г., при отиване на работа след почивните дни, на 19 и 20.03.2016 г., установила, че куфарът й е отключен и от него липсват оборотните пари, билети, талони и карти, поискала извършване на ревизия, при която била установена липса от 880,67 лв., която впоследствие внесла с касов ордер и признава, че е нейна грешката за установената на 4.04.2016 г. липса в размер на 18 лв. Със заповеди №№ РД-15-ЗМ-45/24.07.2014 г. и РД-15-ЗМ-5/23.03.2015 г. на ищцата са наложени наказания, съответно, „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ за неотчетени средства от реализирани продажби на превозни документи. От фактическа страна въззивният съд е приел, че съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, ищцата е сигнализирала за липса от работното й място на образци и работни пари на стойност 880 лв., но полицията не била уведомена за кражба, тъй като нямало разбиване и самата тя не твърдяла да има кражба, въпреки че нямала обяснение за липсата; инкасото реално се събирало преди приключване на смяната на касиерите, а след приключване на смяната оборотните пари до 150 лв. се оставят в куфарчето на съответния касиер и това куфарче заедно с останалите пари, извън оборотните, се съхраняват в общата каса и се отчитат на следващия ден от следващия касиер, застъпващ на смяна; всеки касиер има куфарче, в което държи до 150 лв., както и картите, билетите и др. ценни образци. Видно от приет доклад на директора на дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, след извършена на 04.04.2016 г. инвентаризация на наличните ценни образци на касиер/абонаментни карти ищцата А. И., работеща в пункт за продажба на пл. „В.“ № 1, е отчела липсваща сума от 18 лв. С квитанция от 8.04.2016 г. е видно, че ищцата е внесла в [фирма] сумата от 885.67 лв. – дефицит от 21.03.2016 г.
Въззивният съд е приел, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 и чл. 193 КТ, като в нея ясно са описани нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, с изключение на две от посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, и по отношение на тях уволнението се явява незаконосъобразно на формално основание. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на извънсъдебните признания от страна на ищцата, направени в обясненията й по чл. 193, ал. 1 КТ, съдът е приел за безспорно доказано, че на 21.03.2016 г. е била установена липса на оборотни пари, превозни документи и талони за паркиране, поверени на жалбоподателката, общо на стойност 880, 67 лв., а на 4.04.2016 г. – на 18 лв., за които липси ищцата носи отговорност в качеството й на МОЛ. За липсата от 18 лв. служителката собственоръчно е признала в писмените си обяснения, че се дължи на нейна грешка, но причината за липсата на стойност 880, 67 лв. е останала неизяснена, като по делото е безспорно установено, че липсата на стойност 880.67 лв. е била възстановена доброволно от служителката чрез заплащане на сумата на работодателя. По отношение на другите дисциплинарни нарушения – неотчитането на целия реализиран оборот, съобразно правилата в инструкцията, както и съхраняването на оборотни средства в куфарчето на ищцата над допустимите 150 лв., съдът е приел, че не са събрани никакви доказателства по делото, а тежестта за доказването им е на ответника. Предвид изложеното и в съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание – „уволнение“ е прекалено тежко, вземайки предвид, че ищцата сама е открила липсата в размер на 880,67 лв. и незабавно, по собствена инициатива, е информирала работодателя си за нея, както и че доброволно и в кратък срок е възстановила констатираната липса и добросъвестно е признала грешката си по отношение на липсата в размер на 18 лв., въпреки наличието на предходни две дисциплинарни наказания. От правна страна е приел, че наложеното наказание е несъответно и в случая се явява прекалено репресивно, предвид описаното поведение на ищцата, поради което е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 189 КТ – относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и критериите при определяне дисциплинарното наказание и за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, който е обусловил изхода на спора и който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, служебно известна на съда, както следва – решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр.д. № 5173/2014 г. ІV г.о., решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. ІV г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 152,29 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 на Тарифа ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15605/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II-б състав, по касационна жалба с вх. № 55205 от 26.04.2017 г. от [фирма], [населено място].
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 152, 29 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: