Решение №241 от 43411 по нак. дело №1145/1145 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4018/2018 година.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от А. Ц. К., чрез адв. Т. П., АК – Русе, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 166 от 31. 10. 2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г. на ВКС, 1 г.о., с което, след отмяна на въззивно решение № 312 от 8. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на СОС и потвърденото с него решение от 30. 03. 2015 г. по гр. д. № 301/2013 г. на РС – Сливница, е уважен предявеният от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. против А. Ц. К. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Молбата за отмяна се основава на ново писмено доказателство – удостоверение изх. № РД 19-4/25. 01. 2018 г., издадено от ОСЗ – Б.. Твърди се, че същото установява новоузнато обстоятелство – „анулиране“ на решения № № 3308/24. 07. 2001 г. и 3308/15. 05. 2002 г. на ОСЗ – Б. със заповед № РД-48/19. 08. 2003 г. на министъра на земеделието и горите и възстановяване на собствеността върху процесните земеделски имоти с решения № № 08/10. 11. 2005 г. и 08/12. 08. 2005 г. на ОСЗ – Б., с което е приключила окончателно административната реституционна процедура. Твърди се, че новоузнатото обстоятелство и установяващото го писмено доказателство са от значение при преценка възможността на ищците по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК да придобият по давност до предявяване на иска (11. 06. 2013 г.) процесните земеделски имоти, възстановени след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като началото на давностния срок тече от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, имащо конститутивно действие.
Ответниците по молбата за отмяна И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г., чрез адв. С. С., изразяват становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима.
Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение, постановено по предявен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, установителен иск за собственост.
Подадена е от легитимирана страна – молителят е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.
Решението е неизгодно за него, предвид уважаване на иска за собственост, което обуславя интереса му да иска отмяна на съдебния акт.
Молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед заявения от молителя момент на узнаване на посоченото в същата новооткрито обстоятелство и датата на издаване на установяващото го писмено доказателство – 25. 01. 2018 г.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и 261 ГПК, вр.чл. 306 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна.
Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА разглеждане на подадената от А. Ц. К., чрез адв. Т. П., АК – Русе, молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 166 от 31. 10. 2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г. на ВКС, 1 г.о.,
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top