О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 68 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от А. за с. к. и “Б” АД гр. С. срещу въззивно решение № 22 / 14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Касационната жалба на А. за с. к. гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която е оставено в сила решението от 07.11.2005 г. по т. д. №1050/2004 г. на СГС, с което са отхвърлени искове за неустойки в размер на 66 734 лв. и лихви за забава в размер на 5 424,74 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с определяне началото на зачитане на давностния срок за вземанията за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение, при определена в договора изискуемост, настъпваща след покана до длъжника. Поддържа се, че в обжалваното решение въззивният съд е разрешил този въпрос, като е счел, че давностният срок за вземането за неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г. започва да тече
на 01.01.1999 г., а не от момента, в който вземането за неустойка е станало изискуемо – 29.12.2003 г., след изтичане на дадения с поканата на АСК № 26-00-6089/16.12.2003 г. седмодневен срок за доброволно изпълнение, съгласно изричната разпоредба на чл. 11.3 от договора. Поддържа се, че така разрешеният въпрос от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани съдебни решения на състави ВКС.
Касационната жалба на “Б” АД гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която са уважени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, свързани с неизпълнение на приватизационен договор от 20.07.1998 г., досежно поети задължения за инвестиции и по програма трудова заетост за период 1998-2001 г. Изложени са съображения за допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е визирал три съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1 – неподписаните от страните приложения към договор за приватизация, определящи задълженията за инвестиции по видове и години, и задълженията за трудова заетост по години, съставляват ли част от договора 2/ след като по-голямата част от оборота и печалбата на дружеството били свързани с бившата Република Ю. , където през процесния период имало война, то това съставлява ли непредвидено събитие, с оглед твърдението на страната за пълно освобождаване от отговорност по приватизационния договор 3/ за правилното прилагане на чл. 107, ал. 2 ГПК предвид представен болничен лист за представляващия дружеството и оттегляне пълномощията на адв. Г, което довело до невъзможност за ангажиране на защита пред въззивния съд, но не мотивирало същия да отложи съдебното заседание.
Излагат се аргументи за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по т. 1, като се твърди, че в по-голямата си част съдебната практика възприема становището, че неподписаните части от един договор, независимо как са наречени те – приложения, анекси, неразделни части и пр. не представляват част от този договор и респективно не могат да породят права и задължения за страните, но в настоящия случай САС е приел, че неподписаните приложения са части от договора, стига при представянето им в съдебния процес да не е оспорена тяхната автентичност. Цитира се решение от 17.112005 г. по т. д. № 514/2005 г. на САС с означение, че същото не е влязло в сила, решение от 17.06.2007 г. по гр. д. № 1278/2004 г. на Софийски окръжен съд и решение от 04.02.2008 г. по т. д. № 579/2007 г. на ВКС, както и още четири броя решения на състави на ВКС.
По отношение невиновната невъзможност за изпълнение се поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с възприетото от ВКС в Решение № 994/2006 по т. д. № 199/2005 г., Решение № 579/2003 г. на ВКС, V г. о. и още четири съдебни решения, приложени към жалбата. Счита се, че природните бедствия, както и войните съставляват непреодолима сила, тъй като настъпването им нито можело да се предвиди, нито да се предотврати, поради което е налице основанието по чл. 280 , ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на процесуалния въпрос по чл. 107, ал. 2 ГПК е цитирана многобройна съдебна практика на тройни и петчленни състави на ВС и ВКС.
Бланкетно се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на трите поставени съществени въпроса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
По касационната жалба на А. за с. к. :
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, но само в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за неустойка до размер на сумата 25 000 лв., поради неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г., с мотив, че искът е погасен по давност, както и за лихва за забава за сумата 1820 лв. В тази част решението е постановено в противоречие с практиката на касационната инстанция при определяне началния момент на давностния срок при вземанията за неустойка. Давността за договорно задължение започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети – условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. В този смисъл са и цитираните Решение № 646/16.06.2006 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение 205 /2000 г.на V г. о. ВС.
По отношение на частта от решението, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове за неустойка и лихва за разликата от 25 000 лв. до 66 734,98 лв. и от 1820 до 5424,74 лв., в изложението липсва мотивировка на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване в тази му част не следва да бъде допуснато.
По касационната жалба на “Б” АД гр. С.
Ж. поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Изложеният първи въпрос, свързан със значимостта на неподписано приложение към договор за приватизация и последиците за страните е съществен, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, в това число и на състави на ВКС. Приложеното решение на САС по т. д. № 514 съдържа означение, че не е влязло в сила, същото се отнася и до решението на СОС. В цитираното решение № 34/04.02.2008 г. по т. д. № 579/2007 г., ВКС е коментирал въпроса за неподписано приложение към приватизационния договор, но в същото време съдът е отчел и факта, че това приложение е било оспорено като документ пред съда по съществото на спора и последният е приел оспорването за доказано. В конкретния случай, в мотивите на въззивната инстанция е визирано неоспорване на приложения № 2 и № 3, и изложените съображения не са в отклонение от разрешенията, дадени от ВКС в приложените съдебни актове. Въпрос на тълкуване във всеки конкретен случай е относимостта на един документ към друг /договор, оферта и пр./, а проверката за съобразяване с изискванията на чл. 20 ЗЗД е свързана с преценка за правилността на въззивния акт /чл. 284 ГПК/.
По отношение на втория съществен материалноправен въпрос за невиновната невъзможност за изпълнение от страна на длъжника, предвид аргументите за военен конфликт в бивша Ю. и за възникнали затруднения в работата на дружеството, както и неблагоприятни климатични условия – суша, раздробеност и липса на комасация на земеделските земи и пр., настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280 ГПК. Цитираните и приложени по делото решения на ВС и ВКС разглеждат различни хипотези на невиновна невъзможност за изпълнение, предвид различните събития и факти по всяко едно от делата, по които е бил постановен съдебния акт. В конкретния случай, в отменителното решение на ВКС № 789/07.01.2008 г. по т. д. № 339/2007 г. се съдържат конкретни указания, свързани с приложението на материалния закон /чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 306, ал. 1 ТЗ/. Постановеното въззивно решение, предмет на настоящото касационно решение, съдържа разрешение, което е в унисон с материалноправните разпоредби на закона и със съдебната практика. Общата норма от гражданското право /чл. 81 ЗЗД/ и специалната норма в чл. 306 ТЗ са достатъчно ясни и подробни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, нито се налага изоставяне на определена практика и преминаване към друга такава. За да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност е необходимо комулативно наличие на следните предпоставки: обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или непредотвратими; да имат извънреден характер; да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението. Особените правила за непреодолимата сила са свързани и с доказване на твърдяните обстоятелства, а право на съда е при преценка изпълнението на задължения по дадена сделка да приеме или да не приеме определени събития за force majeure.
По отношение приложимостта на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, изложените съображения са свързани с проверка по реда на чл. 284, т. 3 ГПК и не обосновават приложно поле по чл. 280 ГПК.
Касаторът АСлПК ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, предвид регламента на чл. 84, т. 1 ГПК и Решение № 3/08.07.2008 г. по к. д. № 3 /ДВ, бр. 63/15.07.2008 г./ на Конституционния съд в размер на 536,40 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 22/14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка в размер на 25 000 лв. и лихва за забава в размер на 1820 лв., свързани с неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивното решение по касационните жалби на АСПК и “Б” гр. С..
У. на касатора АСПК да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 536,40 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като при неизпълнение, производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І-во отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №276 от по нак. дело №653/653 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 68 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от А. за с. к. и “Б” АД гр. С. срещу въззивно решение № 22 / 14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Касационната жалба на А. за с. к. гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която е оставено в сила решението от 07.11.2005 г. по т. д. №1050/2004 г. на СГС, с което са отхвърлени искове за неустойки в размер на 66 734 лв. и лихви за забава в размер на 5 424,74 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с определяне началото на зачитане на давностния срок за вземанията за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение, при определена в договора изискуемост, настъпваща след покана до длъжника. Поддържа се, че в обжалваното решение въззивният съд е разрешил този въпрос, като е счел, че давностният срок за вземането за неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г. започва да тече
на 01.01.1999 г., а не от момента, в който вземането за неустойка е станало изискуемо – 29.12.2003 г., след изтичане на дадения с поканата на АСК № 26-00-6089/16.12.2003 г. седмодневен срок за доброволно изпълнение, съгласно изричната разпоредба на чл. 11.3 от договора. Поддържа се, че така разрешеният въпрос от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани съдебни решения на състави ВКС.
Касационната жалба на “Б” АД гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която са уважени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, свързани с неизпълнение на приватизационен договор от 20.07.1998 г., досежно поети задължения за инвестиции и по програма трудова заетост за период 1998-2001 г. Изложени са съображения за допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е визирал три съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1 – неподписаните от страните приложения към договор за приватизация, определящи задълженията за инвестиции по видове и години, и задълженията за трудова заетост по години, съставляват ли част от договора 2/ след като по-голямата част от оборота и печалбата на дружеството били свързани с бившата Република Ю. , където през процесния период имало война, то това съставлява ли непредвидено събитие, с оглед твърдението на страната за пълно освобождаване от отговорност по приватизационния договор 3/ за правилното прилагане на чл. 107, ал. 2 ГПК предвид представен болничен лист за представляващия дружеството и оттегляне пълномощията на адв. Г, което довело до невъзможност за ангажиране на защита пред въззивния съд, но не мотивирало същия да отложи съдебното заседание.
Излагат се аргументи за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по т. 1, като се твърди, че в по-голямата си част съдебната практика възприема становището, че неподписаните части от един договор, независимо как са наречени те – приложения, анекси, неразделни части и пр. не представляват част от този договор и респективно не могат да породят права и задължения за страните, но в настоящия случай САС е приел, че неподписаните приложения са части от договора, стига при представянето им в съдебния процес да не е оспорена тяхната автентичност. Цитира се решение от 17.112005 г. по т. д. № 514/2005 г. на САС с означение, че същото не е влязло в сила, решение от 17.06.2007 г. по гр. д. № 1278/2004 г. на Софийски окръжен съд и решение от 04.02.2008 г. по т. д. № 579/2007 г. на ВКС, както и още четири броя решения на състави на ВКС.
По отношение невиновната невъзможност за изпълнение се поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с възприетото от ВКС в Решение № 994/2006 по т. д. № 199/2005 г., Решение № 579/2003 г. на ВКС, V г. о. и още четири съдебни решения, приложени към жалбата. Счита се, че природните бедствия, както и войните съставляват непреодолима сила, тъй като настъпването им нито можело да се предвиди, нито да се предотврати, поради което е налице основанието по чл. 280 , ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на процесуалния въпрос по чл. 107, ал. 2 ГПК е цитирана многобройна съдебна практика на тройни и петчленни състави на ВС и ВКС.
Бланкетно се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на трите поставени съществени въпроса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
По касационната жалба на А. за с. к. :
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, но само в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за неустойка до размер на сумата 25 000 лв., поради неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г., с мотив, че искът е погасен по давност, както и за лихва за забава за сумата 1820 лв. В тази част решението е постановено в противоречие с практиката на касационната инстанция при определяне началния момент на давностния срок при вземанията за неустойка. Давността за договорно задължение започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети – условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. В този смисъл са и цитираните Решение № 646/16.06.2006 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение 205 /2000 г.на V г. о. ВС.
По отношение на частта от решението, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове за неустойка и лихва за разликата от 25 000 лв. до 66 734,98 лв. и от 1820 до 5424,74 лв., в изложението липсва мотивировка на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване в тази му част не следва да бъде допуснато.
По касационната жалба на “Б” АД гр. С.
Ж. поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Изложеният първи въпрос, свързан със значимостта на неподписано приложение към договор за приватизация и последиците за страните е съществен, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, в това число и на състави на ВКС. Приложеното решение на САС по т. д. № 514 съдържа означение, че не е влязло в сила, същото се отнася и до решението на СОС. В цитираното решение № 34/04.02.2008 г. по т. д. № 579/2007 г., ВКС е коментирал въпроса за неподписано приложение към приватизационния договор, но в същото време съдът е отчел и факта, че това приложение е било оспорено като документ пред съда по съществото на спора и последният е приел оспорването за доказано. В конкретния случай, в мотивите на въззивната инстанция е визирано неоспорване на приложения № 2 и № 3, и изложените съображения не са в отклонение от разрешенията, дадени от ВКС в приложените съдебни актове. Въпрос на тълкуване във всеки конкретен случай е относимостта на един документ към друг /договор, оферта и пр./, а проверката за съобразяване с изискванията на чл. 20 ЗЗД е свързана с преценка за правилността на въззивния акт /чл. 284 ГПК/.
По отношение на втория съществен материалноправен въпрос за невиновната невъзможност за изпълнение от страна на длъжника, предвид аргументите за военен конфликт в бивша Ю. и за възникнали затруднения в работата на дружеството, както и неблагоприятни климатични условия – суша, раздробеност и липса на комасация на земеделските земи и пр., настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280 ГПК. Цитираните и приложени по делото решения на ВС и ВКС разглеждат различни хипотези на невиновна невъзможност за изпълнение, предвид различните събития и факти по всяко едно от делата, по които е бил постановен съдебния акт. В конкретния случай, в отменителното решение на ВКС № 789/07.01.2008 г. по т. д. № 339/2007 г. се съдържат конкретни указания, свързани с приложението на материалния закон /чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 306, ал. 1 ТЗ/. Постановеното въззивно решение, предмет на настоящото касационно решение, съдържа разрешение, което е в унисон с материалноправните разпоредби на закона и със съдебната практика. Общата норма от гражданското право /чл. 81 ЗЗД/ и специалната норма в чл. 306 ТЗ са достатъчно ясни и подробни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, нито се налага изоставяне на определена практика и преминаване към друга такава. За да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност е необходимо комулативно наличие на следните предпоставки: обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или непредотвратими; да имат извънреден характер; да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението. Особените правила за непреодолимата сила са свързани и с доказване на твърдяните обстоятелства, а право на съда е при преценка изпълнението на задължения по дадена сделка да приеме или да не приеме определени събития за force majeure.
По отношение приложимостта на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, изложените съображения са свързани с проверка по реда на чл. 284, т. 3 ГПК и не обосновават приложно поле по чл. 280 ГПК.
Касаторът АСлПК ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, предвид регламента на чл. 84, т. 1 ГПК и Решение № 3/08.07.2008 г. по к. д. № 3 /ДВ, бр. 63/15.07.2008 г./ на Конституционния съд в размер на 536,40 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 22/14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка в размер на 25 000 лв. и лихва за забава в размер на 1820 лв., свързани с неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивното решение по касационните жалби на АСПК и “Б” гр. С..
У. на касатора АСПК да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 536,40 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като при неизпълнение, производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І-во отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: