О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1123 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от търговско дружество “А” АД, гр. С. против въззивно решение № 188/05.02.2008 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.04.2008 г. по ф. д. № 265/2007 г. на Софийски градски, ФО, 3 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 10 от дневния ред на проведено общото събрание от 20.06.2006 г. на “Б. ф. борса” АД, гр. С..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, цитирайки наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК предпоставки. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на трайната практика на окръжните съдилища и на ВКС по отношение на доказателствената тежест при установяване на нарушения на правото по чл. 224 ТЗ, както и по въпроса за това, възможно ли е да бъде приет годишния счетоводен отчет на едно търговско дружество без същият да е заверен от избран от общото събрание одитор или от назначен такъв от А. по вписване, като по отношение на този въпрос се поддържа основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
В подкрепа на тезата си, по първия въпрос, жалбоподателят е представил Решение № 528/20.10.2008 г. по т. д. № 271/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 959/07.11.2006 г. по т. д. № 526/2006 г. на ВКС, ТК , ІІ т.о.; Решение от 18.11.2005 г. по т. д. № 130/2005 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение от 03.02.2005 г. по в. гр. д. № 359/2004 г. на Великотърновски апелативен съд, без означение, че е влязло в сила.
Ответната по касационната жалба страна – “Б. ф. борса – София” АД, гр. С. чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ”Б. ф. борса София” АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ, свързано с неприлагане на част от материалите за събранието от 20.06.2006 г., не е било установено от ищеца, който не бил ангажирал никакви доказателства, за да установи поддържаното законово нарушение. По останалите точки от дневния ред на събранието /т. т. 1, 2, 4, 5 и 10/, свързани с отмяна на решения на предходно общо събрание и приемане на годишния доклад за дейността, годишния финансов отчет за 2005г. и решенията за разпределение на печалбата и увеличението на капитала, въззивният съд е приел, че не са налице посочените от ищеца нарушения на ТЗ, конкретно мотивирайки всяко едно изложено нарушение на императивно правило.
Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че формулираният от касатора първи правен въпрос, свързан с доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание, в това число и чрез предоставяне на изготвените писмени материали за събранието, е значим за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доказано е и допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като при разрешаването на посочения правен въпрос въззивната инстанция се е отклонила от практиката на ВКС, приложена към жалбата – решение № 528/20.10.2008 г. по т. д. № 271/2008 г. на ВКС, ТК, І отделение; решение № 959/07.11.2006 г. по т. д. № 526/2006 г. на ВКС, ТК. Не подлежи на преценка приложеното решение на ВТАС, тъй като същото не съдържа означение за това, че е влязло в сила, предвид съдържанието на т. 3 на ТР № 1/2009 на ОСГТК.
По отношение на втория правен въпрос, свързан с възможността за приемане на ГФО без същият да е бил заверен от избран от общото събрание на акционерите одитор или назначен такъв от съда /агенцията по вписванията/, не е налице предвиденият в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В случая, не се касае за непълна правна разпоредба или за необходимост от разкриване на нейния точен смисъл, нито се поставя въпросът за изоставяне на дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
Останалите доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с нарушения на процесуалната норма на чл. 188ГПК /отм./ не подлежат на преценка по реда на чл. 288 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 15 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 188/05.02.2009 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд само в частта, свързана с произнасяне по иска с правно основание чл. 74 ТЗ относно нарушения на право на акционера по чл. 224 ТЗ.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №347 от по нак. дело №55/55 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1123 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от търговско дружество “А” АД, гр. С. против въззивно решение № 188/05.02.2008 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.04.2008 г. по ф. д. № 265/2007 г. на Софийски градски, ФО, 3 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 10 от дневния ред на проведено общото събрание от 20.06.2006 г. на “Б. ф. борса” АД, гр. С..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, цитирайки наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК предпоставки. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на трайната практика на окръжните съдилища и на ВКС по отношение на доказателствената тежест при установяване на нарушения на правото по чл. 224 ТЗ, както и по въпроса за това, възможно ли е да бъде приет годишния счетоводен отчет на едно търговско дружество без същият да е заверен от избран от общото събрание одитор или от назначен такъв от А. по вписване, като по отношение на този въпрос се поддържа основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
В подкрепа на тезата си, по първия въпрос, жалбоподателят е представил Решение № 528/20.10.2008 г. по т. д. № 271/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 959/07.11.2006 г. по т. д. № 526/2006 г. на ВКС, ТК , ІІ т.о.; Решение от 18.11.2005 г. по т. д. № 130/2005 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение от 03.02.2005 г. по в. гр. д. № 359/2004 г. на Великотърновски апелативен съд, без означение, че е влязло в сила.
Ответната по касационната жалба страна – “Б. ф. борса – София” АД, гр. С. чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ”Б. ф. борса София” АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ, свързано с неприлагане на част от материалите за събранието от 20.06.2006 г., не е било установено от ищеца, който не бил ангажирал никакви доказателства, за да установи поддържаното законово нарушение. По останалите точки от дневния ред на събранието /т. т. 1, 2, 4, 5 и 10/, свързани с отмяна на решения на предходно общо събрание и приемане на годишния доклад за дейността, годишния финансов отчет за 2005г. и решенията за разпределение на печалбата и увеличението на капитала, въззивният съд е приел, че не са налице посочените от ищеца нарушения на ТЗ, конкретно мотивирайки всяко едно изложено нарушение на императивно правило.
Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че формулираният от касатора първи правен въпрос, свързан с доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание, в това число и чрез предоставяне на изготвените писмени материали за събранието, е значим за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доказано е и допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като при разрешаването на посочения правен въпрос въззивната инстанция се е отклонила от практиката на ВКС, приложена към жалбата – решение № 528/20.10.2008 г. по т. д. № 271/2008 г. на ВКС, ТК, І отделение; решение № 959/07.11.2006 г. по т. д. № 526/2006 г. на ВКС, ТК. Не подлежи на преценка приложеното решение на ВТАС, тъй като същото не съдържа означение за това, че е влязло в сила, предвид съдържанието на т. 3 на ТР № 1/2009 на ОСГТК.
По отношение на втория правен въпрос, свързан с възможността за приемане на ГФО без същият да е бил заверен от избран от общото събрание на акционерите одитор или назначен такъв от съда /агенцията по вписванията/, не е налице предвиденият в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В случая, не се касае за непълна правна разпоредба или за необходимост от разкриване на нейния точен смисъл, нито се поставя въпросът за изоставяне на дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
Останалите доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с нарушения на процесуалната норма на чл. 188ГПК /отм./ не подлежат на преценка по реда на чл. 288 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 15 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 188/05.02.2009 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд само в частта, свързана с произнасяне по иска с правно основание чл. 74 ТЗ относно нарушения на право на акционера по чл. 224 ТЗ.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: