3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 64 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 08.07.2011 година по гр.д. № 664/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 10.08.2010 г. по гр.д. № 12154/2009 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което е прието за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че К. И. С. от [населено място] дължи на [фирма] сумата 3162,96 лева,съставляващи задължение за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.11.2008 г., както и сумата 681,70 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За разликата до предявения размери от 6152,30 лева – неизплатени сметки за топлинна енергия и 2379,69 лева обезщетение за забава, исковете са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че в периода декември 2001 г. – април 2008 година ответникът като собственик на имот в [населено място],[жк]е имал качеството на заварен потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ (отм.) и §1, т.42 от ЗЕ. Предоставяната в този период топлинна енергия е била отчитана по прогнозни и изравнителни сметки, които абонатът е бил длъжен да заплаща в тридесет дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Прието е, че в периода м. 10.2005 г. – м. 04.2008 г. ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща предоставената топлинна енергия общо за сумата 3162,96 лева, законната лихва върху която сума възлиза на 681,70 лева, в който размер вземанията на ищеца са признати за установени. За разликата до предявения им размер исковете са отхвърлени като неоснователни предвид погасяване по давност на вземанията за периода м. 12.2001 г.- м. 09.2005 г. Прието е, че вземанията за цената на доставена топлоенергия са периодични, поради което съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта на задължението. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца [фирма].
Касационна жалба против въззивното решение, в частта му с която исковете са отхвърлени до предявения им размер е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос съставляват ли вземанията за доставена топлинна енергия задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 ЗЗД или по отношение на тези задължения е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решения на Софийски градски съд, в които е прието, че за задълженията за доставена топлинна енергия е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба К. И. С. не взема становище.
Не взема становище по касационната жалба и третото лице помагач на страната на ищеца [фирма].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Противоречивата практика на съдилищата по тълкуване на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК ВКС, съгласно което тригодишната погасителна давност е приложима за повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, каквито са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, поради което за тях се прилага тригодишна давност. чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
Даденото в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК ВКС тълкуване на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради което не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2011 година по гр.д. № 664/2011 година на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: