Решение №542 от по нак. дело №64/64 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                 №.542
 
                                 София , 26.06.2009г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
 
                            Върховният касационен съд на Република България, първо  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
 
                                                   Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                     Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 5375/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Н. Н. от гр. В. против Ф. къща “М” ООД- В. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание- уволнение по чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1 т.2 КТ, както и иска по чл.225, ал.3 КТ за обезщетение.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Относно допустимостта на обжалването се позовава на противоречиво решаване на делото от първоинстанционния и въззивния съд, а освен това смята, че разглеждането на делото от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е работила при ответника на длъжността “валутен касиер”. За времето от 15.08. до 18.08. 2005 г. не се е явила на работа, поради което на 12.10.2005 г. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение по чл. 330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ. За да отхвърли иска за отмяна на заповедта за уволнение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства и обясненията на самата ищца се установява, че тя действително е допуснала нарушение на трудовата дисциплина поради неявяване на работа в течение на три последователни работни дни- 16, 17 и 18 .08.2005 г. Прието е за недоказано твърдението на ищцата, че преди работодателят да издаде заповед за уволнението й, тя е отправила уведомление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради неплащане на трудовото възнаграждение и промяна на мястото и характера на работата. Като недоказани са приети и останали и твърденията на ищцата- че в дните на отсъствие -15 и 16.08.2005 г. е ползвала полагащата й се седмична почивка, както и че когато се е явила на 17 и 18 08.2005 г. не била допусната от ответника до работа.
За да е допустимо разглеждането на касационната жалба е необходимо съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и данните по делото следва да се приеме, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл съдът е във връзка с основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 330, ал.2, т. 6 от страна на работодателя и това по чл. 327, ал.1, т.2 и 3 КТ- от работника и на кое от тях следва да се счита прекратено трудовото правоотношение в случай като настоящия.
Разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и при други подобни случаи в бъдеще, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице, тъй като законът има предвид противоречиви решения по сходни казуси на различни съдилища и по различни дела, докато в случая двете решения са постановени в рамките на едно производство от първоинстанционния и въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 36603/ 10.09.2008 г., подадена от В. Н. Н. от гр. В. против въззивно решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/ 2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Насрочва делото за 26 ноември 2009 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Решение №542 от по нак. дело №64/64 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                 №.542
 
                                 София , 26.06.2009г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
 
                            Върховният касационен съд на Република България, първо  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
 
                                                   Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                     Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 5375/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Н. Н. от гр. В. против Ф. къща “М” ООД- В. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание- уволнение по чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1 т.2 КТ, както и иска по чл.225, ал.3 КТ за обезщетение.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Относно допустимостта на обжалването се позовава на противоречиво решаване на делото от първоинстанционния и въззивния съд, а освен това смята, че разглеждането на делото от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е работила при ответника на длъжността “валутен касиер”. За времето от 15.08. до 18.08. 2005 г. не се е явила на работа, поради което на 12.10.2005 г. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение по чл. 330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ. За да отхвърли иска за отмяна на заповедта за уволнение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства и обясненията на самата ищца се установява, че тя действително е допуснала нарушение на трудовата дисциплина поради неявяване на работа в течение на три последователни работни дни- 16, 17 и 18 .08.2005 г. Прието е за недоказано твърдението на ищцата, че преди работодателят да издаде заповед за уволнението й, тя е отправила уведомление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради неплащане на трудовото възнаграждение и промяна на мястото и характера на работата. Като недоказани са приети и останали и твърденията на ищцата- че в дните на отсъствие -15 и 16.08.2005 г. е ползвала полагащата й се седмична почивка, както и че когато се е явила на 17 и 18 08.2005 г. не била допусната от ответника до работа.
За да е допустимо разглеждането на касационната жалба е необходимо съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и данните по делото следва да се приеме, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл съдът е във връзка с основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 330, ал.2, т. 6 от страна на работодателя и това по чл. 327, ал.1, т.2 и 3 КТ- от работника и на кое от тях следва да се счита прекратено трудовото правоотношение в случай като настоящия.
Разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и при други подобни случаи в бъдеще, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице, тъй като законът има предвид противоречиви решения по сходни казуси на различни съдилища и по различни дела, докато в случая двете решения са постановени в рамките на едно производство от първоинстанционния и въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 36603/ 10.09.2008 г., подадена от В. Н. Н. от гр. В. против въззивно решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/ 2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Насрочва делото за 26 ноември 2009 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top