О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 18,03,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 985 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. В. Л. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1925/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от ДЗИ ”О” А. , гр. С. против жалбоподателя иск с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 2 130 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1263,07 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. В титулната част на касационната жалба се съдържа кратко изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че за жалбоподателя същественият въпрос в конкретния случай е свързан с присъждането на лихва за забава, че плащане на това основание не се дължи, тъй като липсвала надлежно връчена покана до жалбоподателя, и оттук вземането не било изискуемо и не е налице забава за длъжника. Твърди се, че постановеното въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, като се посочват и прилагат Решение № 49/1995г.; Решение № 1441/01.11.1999 г. по гр. д. № 746/1999 г.; Решение № 46/1996 г. от 18.12.1996 г.; Решение № 445/02.05.1997 г. по гр. д. № 1458/1996 г. ВКС; Решение № 70/01.07.1999 г. по гр. д. № 488/1998 г. ВКС и Решение от 27.09.2004 г. по гр. д. № 4907/2004 г., ІV г. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ДЗИ ”О” А. чрез процесуалния си пълномощник е заявил становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, респ., че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че са налице елементите на фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл. 402 ТЗ /отм./, поради което следва да се ангажира отговорността на виновния за ПТП водач на автомобила до размер на сумата 2 130 лв., съставляваща пазарната стойност на имуществените вреди, съгласно експертното заключение. По отношение на претенцията на застрахователя за заплащане на лихва за забава от страна на делинквента, претендирана от датата на извършеното плащане – 02.10.2001 г. до датата на исковата молба – 06.04.2006 г., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът следва да се смята в забава и без покана, поради което от момента на плащане на обезщетението по повод настъпилото ПТП, той е в забава и дължи лихва за този период в размер на 1 263,07 лв., съобразно експертното заключение.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос, свързан с дължимост на лихва за забава – началния момент и необходимост от покана за плащане е значим, същият е намерил разрешение в конкретния случай в отклонение от приложената практика на съдилищата, които приемат приложение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вместо, както е посочил въззивният съд, чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Неотносими са останалите твърдения в изложението, тъй като същите съставляват оплаквания, числящи се към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1925/2007 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение , с което е уважена претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 1263,07 лв..
Указва на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси ,които се събират от съдилищаата по ГПК , в едноседмичен срок ,считано от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 25,30лв. ,както и да представи по делото вносна бележка.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване в с.з.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: