Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София, 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 816/ 2008 година
Производството е по чл. 218а ал.1 б. “а” ГПК (отм.), във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на Г. Д. А. – Е. с фирма “Д” – гр. С. и по касационна жалба на И. Н. Й. от гр. С. срещу Решение № 43 от 12.ІІІ.2007 г. по т.д. № 613/ 2007 г. на Софийски апелативен съд. В първата касационна жалба се излага, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради липса на резултат, който да постигне ищецът – той не може да получи връщане на престацията в своя патримониум, тъй като не е страна по сделката и дори и да се уважи искът, жалбоподателят ще бъде собственик, което не дава право на ищеца нито да развали приватизационния договор, нито да иска неустойка. Жалбоподателят излага и евентуално оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с чл. 41 ал. 2 ЗППДОП, като счита, че тази императивна норма следва да се тълкува и прилага буквално и че същата не се отнася при продажба на части от приватизирано дружество – в случая част от общински нежилищен имот. Жалбоподателят счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че продадените имоти не са идентични с приватизирания, и че продължава да е собственик на съществена част от имота. Иска решението да се отмени и искът да се отхвърли. Във втората касационна жалба се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, като жалбоподателят поддържа, че не е допуснал неизпълнение на приватизационния договор – сделката е сключена след изплащане цената на имота и след законното му преустройство, като предмет на продажбата е обект, различен от този, предмет на приватизационната сделка и договорът не съдържа забрана за отчуждаване на части от имота. Иска решението да се отмени.
Ответниците по касационните жалби С. о. – гр. С. и Ж. Й. А. – от гр. С. не изразяват становища по същите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С обжалваното решение е оставено в сила Решение от 22.V.2003 г. по гр.д. № 1460/ 2001 г. на СГС, с което по иска, предявен от С. о. срещу Г. Д. А. – Е. с фирма “Д” – гр. С., Ж. Г. Й. и И. Н. Й., е признато за установено, че Договор за покупко – продажба от 28.VІІ.1998 г., предмет на нот.акт № 149/ 1998 г., е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД – поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.). Изложени са съображения, че първият ответник въз основа на приватизационен договор от 9.ІХ.1996 г., сключен със С. о. , е придобил по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) описания магазин, заплатил е цената към 9. ХІІ.1997 г., от която дата тече забраната за отчуждаване в продължение на 5 години по чл. 9 от Договора. Съдът е посочил, че първият ответник, като е извършил въз основа на одобрен архитектурен проект преустройство, чрез обособяване на самостоятелни помещения и като е продал, заедно със съпругата си, част от приватизирания обект на третия ответник с нот.акт № 149/ 1998 г., е нарушил забраната по чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.) и сделката е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Съдът не е уважил възражението на ответниците за липса на идентичност между приватизирания обект и обектите, предмет на отчуждителната сделка на основание несъвпадение на квадратурата, границите и предназначението на обектите, като е посочил, че съдържащата се в приватизационната сделка неточност, е отстранена в чл. 1 от Договора и че с този договор продавачите са с легитимирали като собственици при отчуждителната сделка. За неоснователно е прието и възражението на ответниците, че забраната на чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.), не се отнася до разпореждане с части от приватизирания обект, по съображения, че законът установява и забрана за ползване на имота за обезпечение, от което следва, че забраната обхваща продажба на целия обект, и на отделни части от него.
По жалбата на Г. Д. А. – Е. с фирма “Д” – гр. С. същата е неоснователна.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск поради липса у ищеца на правен интерес от предявяването му – липса на резултат, който ищецът може да постигне, тъй като не е страна по сделката и при уважаване на иска престацията няма да се върне в неговия патримониум. Въпросът за правния интерес на ищеца е разрешен с Решение № 285 на ВКС от 28.ІІІ.2005 г. по т.д. № 551/ 2004 г., с което е отменено решението по гр.д. № 2356/ 2003 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. ВКС е обосновал правния интерес на ищеца от предявения иск с това, че уговореното от страните в чл. 9 от Договора, съобразно забраната по чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.), гарантира правата на продавача по приватизационния договор – СОС, като представител на С. о. – и има за цел да предотврати спекулативни продажби, тъй като купуването на обекти по чл. 35 ЗППДОП (отм.) е префренциално, при което купувачът плаща неколкократно по – ниска цена от пазарната. В подкрепа на изложеното може да се допълни, че правният интерес у ищеца от предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД, е основан и на качеството на продавача, като орган по чл. 3 ЗППДОП (отм.), който има задължение да упражнява контрол за изпълнение на задълженията, поети при приватизация на общинско имущество, което задължение следва да осъществява в обществен интерес. Въз основа на чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.) продавачът по приватизационния договор може да упражнява контрол върху изпълнение на задълженията на купувача, поети с приватизационния договор. За възможността ищецът да иска прогласяване на нищожност на сделка, сключена в нарушение на закона между ответниците, не е необходимо интересът да е пряк, достатъчен е евентуален интерес, който е налице. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.), която разпоредба според жалбоподателя не се отнася за продажба на части от приватизирания обект и която следва да се тълкува и прилага буквално. Жалбоподателят е поел задължение с чл. 9 от приватизационния договор да не продава обекта за срок от 5 години от изплащането му, което не може да се възприеме само като задължение да не отчуждава целия имот. Това задължение при посочените в договора условия е поето от купувача, чиято оферта е била приета и той е бил избран за купувач, като лице, което отговаря на условията на чл. 35 ал. 1 т. 2 ЗППДОП (отм.). Забраната за отчуждаване на приватизирания обект, установена с чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.) и задължението на купувача да запази собствеността върху обекта за посочения срок, договорено от страните, се отнася и за част от обекта, както законосъобразно е прието с обжалваното решение. Нормата на чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.) е създадена в обществен интерес, тъй като има за цел да предотврати заобикалянето на закона при преобразуването на общинската собственост в частна, в случаите, когато при продажбата купувачите ползват преференциални условия – в настоящия случай относно уговорената цена и разсроченото й плащане. Жалбоподателят е купил магазин за хранителни стоки в гр. С., бул. ”А” №72А, на основание чл. 35 ал. 1 т. 2 ЗППДОП (отм.), при установена от закона забрана за отчуждаване в продължение на 5 години от плащане на цената, която забрана не може да се ограничи до забрана за разпореждане с целия магазин и да не се приложи за случая на отделени и продадени от него два по-малки магазина. Нарушението на установената от императивната правна норма забрана, е основание за нищожност на извършената въпреки забраната разпоредителна сделка и обстоятелството, че жалбоподателят е запазил собствеността върху част от имота, не е основание за отхвърляне на иска за нищожност.
По касационната жалба на И. Н. Й. – от с. Г. поляна, о. Я. същата е неоснователна по съображенията, изложени по жалбата на първия ответник. Разделянето на магазините на отделни обекти след извършено законно преустройство, няма отношение към сключването на сделката в нарушение на установената забрана за разпореждане с чл. 41 ал. 2 ЗППДОП (отм.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 12.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 613/ 2005 г. на Софийски апелативен окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: