ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400
София 22.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 435/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. И. З. – от гр. С. срещу Определение № 417 от 7.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 622/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 26. ХІ.2008 г. по ф.д. № 291/ 2008 г. на СГС, ФО, 7.с., с което е допуснато обезпечение на иска на И. И. З. срещу “З” ООД – гр. С. по чл. 29 ал. 1 ЗТР и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване, чрез налагане възбрана върху имоти, собственост на “Е” Е. – гр. С., с оплакване за незаконосъобразност. В Допълнение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за висящата недействителност на сделките с имуществото от масата на несъстоятелността, атакуеми от кредиторите на несъстоятелността при условията на чл. 646 ТЗ и действителността на сделките, осъществени в резултат на вписани несъществуващи обстоятелства, няма еднозначно тълкуване от съдилищата, и че съществува нормативна празнота с оглед защита интересите на съдружниците/ акционерите в търговско дружество, за което са вписани несъществуващи обстоятелства. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се разреши спорът по същество, евентуално – решението да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция.
“Е” Е. – гр. С., по чиято частна жалба е постановено въззивното определение, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иска и е постановено друго, с което е отказано обезпечение, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР, предявен от И. И. З. – от гр. С. срещу “З” ООД – гр. С., чрез налагане възбрана върху недвижими имоти, собственост на “Е” Е. и е постановено друго, с което е отказано обезпечение. Определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 240 лв. – разноски за производството по частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. И. З. – от гр. С. срещу Определение № 417 от 7.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 622/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. И. З. – от гр. С. да заплати на “Е” Е. – гр. С. лв. – разноски за производството по частната жалба.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: