3
о п р е д е л е н и е
№ 603
С. , 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 507 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 976 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д. № 690/2012 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено определение на Бургаски районен съд от 07.03.2012 г. за прекратяване на гр.д. № 11323/2011 г. и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Бургаски окръжен съд е постъпила от Н. Т. Й. от [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива практика по въпроса трудово или служебно е по своя характер правоотношението, възникващо по претенция на кадрови военнослужещ за заплащане на извънреден труд. Поддържа се, че въпросът за определяне на местната подсъдност на иска, предявен от военнослужещ за заплащане на извънреден труд по чл. 194, ал.1 ЗОВС (чл. 203, ал. 2 ЗОВС отм.) и в частност приложими ли са разпоредбите на чл. 108, ал.1, пр. ІІ- ро ГПК и чл. 114 ГПК е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. на отбраната на Република България не взема становище.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е процесуално допустима – определението за определяне на подсъдността, с което се прекратява производството по делото пред сезирания съд, по своя характер е преграждащо, както изрично е изяснено в т.5 от ТР № 1/17.07.2001 ОСГК ВКС, запазила своето тълкувателно значение и при действието на ГПК от 2007 г., предвид което подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Ищецът Н. Т. Й. е предявил против М. на отбраната На Република България иск за заплащане на извънреден труд по чл. 194, ал.1 ЗОВС (чл. 203, ал. 2 ЗОВС отм.), положен от него като военнослужещ в периода от 01.04.2001 г. до 01.11.2011 г. в поделения в [населено място], Я. и в [населено място]. С определение от 07.03.2012 г., Бургаски районен съд е приел за основателно въведеното от ответника възражение за местна подсъдност – прекратил е производството по делото пред Бургаски районен съд и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението е потвърдено с въззивно определение № 976 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д. № 690/2012 г. на Бургаски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че делото не е трудово, поради което чл. 114 ГПК е неприложим; че предмет на спора е вземане, възникнало от правоотношение по договор за военна служба, поради което следва да се приложат общите правила по чл. 105 и чл. 108 ГПК; че подсъдността следва да се определи по седалището на ответника държавно учреждение, поради което е пред Софийски районен съд. Приел е, че дори и да се приеме, че се касае за правоотношение, възникнало пряко с поделението в [населено място], то ищецът не е сезирал Поморийски районен съд, поради което неприложимо е и правилото на чл. 108, ал.1, пр. ІІ-ро ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски окръжен съд.
Д. за наличие на противоречива съдебна практика относно характера на спора за заплащане на извънреден труд, положен от кадрови военнослужещ е неоснователен. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 316 от 26.05.2011 г. по ч.гр.д. № 249/2011 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, трудовите спорове са изброени изчерпателно в чл.357 КТ: споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения; споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж; споровете между избраните по реда на чл.,ал.2 и чл.7а представители на работниците и работодателя при нарушаване на правата им. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови. Не са трудови и правоотношенията на военнослужещи по договор за военна служба по 134а ЗОВСРБ. Съгласно чл. 133 ЗОВСРБ, военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната, която в мирно време се изпълнява като професия при условия и ред, определени в закона. В същия смисъл са и посочените в касационната жалба решения на Върховния касационен съд: решение № 128/26.05.2010 г. по гр.д. № 282/2009 г. ІV г.о.; решение № 455/11.06.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. ІІІ г.о; решение № 454/11.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. ІІІ г.о; решение № 437/01.07.2010 г. по гр.д. № 1333/2009 г. ІІІ г.о и решение № 439/01.07.2010 г. по гр.д. № 1733/2009 г. ІІІ г.о., в които е прието, че уредбата на възнагражденията и обезщетенията при военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и подзаконовите нормативни актове по приложението му; че тази уредба е съобразена с особеностите при изпълнение на задълженията по договор за кадрова военна служба и се отклонява от уредбата на трудовите правоотношения по КТ, а разпоредби от КТ са приложими по силата на чл. 46, ал. 2 ЗНО към обезщетенията по договор за кадрова военна служба само доколкото не са изрично уредени в ЗОВСРБ.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложим ли е чл. 114 ГПК при определяне на местната подсъдност на иск, предявен от военнослужещ за заплащане на извънреден труд по чл. 194, ал.1 ЗОВС (чл. 203, ал. 2 ЗОВС отм.). Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът приложим ли при определяне на подсъдността чл. 108, ал.1, пр. ІІ- ро ГПК, който въпрос не е и обуславящ изхода на делото. Несъмнено, така както е прието и в обжалваното въззивно определение, подсъдността следва да се определи по седалището на ответника държавно учреждение, а когато се касае за правоотношение, възникнало пряко с поделението му, приложимо е правилото на чл. 108, ал.1, пр. ІІ-ро ГПК. Предявеният иск срещу М. на отбраната на Република България е относно правоотношения възникнали с военно поделение в [населено място], което не обосновава подсъдност пред Бургаски районен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 976 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д. № 690/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: