3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 867 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 111 от 16.05.2011 год., постановено по в.т.д.№ 124/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 51 от 18.01.2011 год., по гр.д.№7196/2010 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на ЕТ И. И. И., упражняващ търговска дейност под фирма „И.- И.-М”, със седалище [населено място],Р. област сумите: 19 766.56 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги и 4 585.95 лв.- лихва за забава за периода от датата на всяка от издадените за извършената транспортна услуга фактури до датата на исковата молба – 20.09.2010 год., както и сумата 2 026.18 лв.- деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е депозирано изложение, но не на основанията за достъп до касационен контрол, а на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, както е и изрично отразено в титулната част на същото.
В него касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като „ отказвайки допускане на свидетелски показания за установяване на извършените от ответника плащания въззивният съд е разширил приложното поле на чл.214 ГПК и така е допуснал нарушение на материалния/?!/ и на процесуалния закони, лишавайки ответника от възможността да докаже тезата си”, а „ като е допуснал поправка на исковата молба с предявяването на нова фактура всъщност е приел за разглеждане и нов по съществото си иск, в нарушение на процесуалните правила”.
Следователно съдържанието на приложеното с касационната жалба изложение от няколко реда позволява да се приеме, че в случая предпоставките – основана и допълнителна за допускане на касационния контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен – отсъстват , поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Липсата на формулира от касатора съществен материалноправен и/ или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някое от алтернативно посочените – чл. 280, ал. 1,.т. 1 – т. 3 ГПК, само по себе си е достатъчно да се отрече основателността на искането за допускане касационната жалба на страната до разглеждане по същество, доколкото преценката за достъп до касационен контрол, която касационната инстанция, като съд по правилното приложение на закона, а не на фактите по конкретния правен спор, е задължена да извърши в производството по чл.288 ГПК, е обусловена единствено и само от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК и аргументираните от касатора предпоставки – главна и допълнителна –арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба с депозирания в срока чл.287, ал.1 ГПК отговор своевременно е претендирал заплащане на направените деловодни разноски за настоящето производство, които на осн. чл.79, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 300 лв./ триста лева/- платено в брой, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.06.2011 год., адвокатско възнаграждение на адв.Ю. Д. – процесуален представител на страната.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд№ 111 от 16.05.2011 год., по в.т.д.№124/2011 год..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на ЕТ И. И. И., упражняващ търговска дейност под фирма „И.- И.-М”, със седалище [населено място],Р. област сумата 300 лв./ триста лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: