О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 28.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3607/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. Пловдивският окръжен съд отменил решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и вместо него извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като поставил в дял на А. Н. Б. недвижим поземлен имот, заедно с построените в него второстепенни постройки: лятна кухня със застроена площ 25 кв. м. и навес с оградни стени с площ 5 кв. м., а в общ дял на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. поставил построените в същия поземлен имот: първи жилищен етаж със застроена площ от 118 кв. м. от двуетажна жилищна сграда, ведно с 36.547% ид. ч. от общите части на сградата, както и работилница със застроена площ 34 кв. м.; Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. са осъдени да заплатят на А. Н. Б. по 4 053.34 лева или общо 12 160 лева за уравнение на дяловете.
С въззивното решение е потвърдено решение № 2002/20.06.2017 г., с което в производство по чл. 250 ГПК е отхвърлено искането на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. за допълване на първоначално постановеното решение чрез произнасяне по искането на А. А. С. за възлагане в неин дял на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. са осъдени да заплатят на А. Н. Б. по 625.60 лева обезщетение за лишаването й от възможността да ползва съсобствения имот в периода 01.09.2015 г. – 08.09.2016 г., ведно със законната лихва от 08.11.2016 г. до окончателното плащане.
Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. сумата 5 374 лева, представляваща увеличената стойност на квотата й от делбения имот, вследствие на извършени от тях ремонтни работи през 2012 г.
Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен иск на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. срещу А. Н. Б. с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗНсл за заплащане на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от тях подобрения приживе на наследодателите за размера от 2 510 лева, вместо което А. Н. Б. е осъдена да заплати общо 2 510 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения приживе на наследодателите – СМР за цялостно подсилване на конструкцията на първи жилищен етаж на сградата през периода 1973 г. – 1975 г. и преустройство на съществуващата работилница през 1969 г., а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 7 820 лева, решението е потвърдено.
Касационни жалби са подадени от двете страни.
Ищцата А. Н. Б. обжалва въззивното решение в частта относно начина на извършване на делбата, като иска имотът да бъде изнесен на публична продан, евентуално в неин дял да бъде поставено жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, както и в частта, с която е осъдена да заплати на останалите съделители 2 510 лева за извършени от тях подобрения приживе на наследодателите през периода 1973 г. – 1975 г. и през 1969 г., и сумата 5 374 лева, представляваща увеличената стойност на квотата на жалбоподателката от делбения имот, вследствие на извършени ремонтни работи през 2012 г.
Ответниците Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК, като не е постановен отделен диспозитив по възлагателната претенция на А. С.; в частта, с която е обособено като самостоятелен обект на собственост застроеното дворно място, ведно с построените в имота второстепенни постройки, като същите са поставени в дял на ищцата; в частта, с която частично е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 12, ал. 2 ЗНсл за разликата над 2 510 до 7 820 лева, в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят сумата 12 160 лева за уравнение на дяловете и в частта относно присъдените такси и разноски по производството съобразно уважените и отхвърлени части от разгледаните искове.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и по отношение на извършването на делбата не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което в тази им част са допустими.
Касационните жалби са недопустими в частта относно паричните вземания по следните съображения:
В първото съдебно заседание след допускане на делбата тримата ответници са предявили срещу ищцата искове по чл. 12, ал. 2 ЗНсл за присъждане на сумата 17 211.68 лева, от които 15 615.68 лева, представляващи увеличена стойност на жилищния етаж в резултат на приноса им приживе на наследодателите и сумата 1 596 лева, представляваща увеличената стойност на работилницата също приживе на наследодателите, както и искове по чл. 60 и сл. ЗЗД за сумата от 16 175.15 лева, представляваща стойността на извършени от тях подобрения в наследствения имот през периода 2012 – 2015 г. Въз основа на молба с вх. № 19287/03.04.2017 г. /л.л. 277-278 от първоинстанционното дело/, с което ответниците намалили размера на исковете, е постановено протоколно определение в съдебното заседание на 04.04.2017 г. /л. 283 от първоинстанционното дело/, с което производството по делото е прекратено по първата от претенциите за разликата над 7 820 лева до 15 615.68 лева /неправилно, вместо до 17 211.68 лева, в какъвто общ размер са предявени исковете по чл. 12, ал. 2 ЗНсл/, а по втората от претенциите – за разликата над 5 374 до 16 175.15 лева. Следователно, исковете по чл. 12, ал. 2 ЗНсл следва да се считат предявени за сумата 7 820 лева, а по чл. 60 ЗЗД – за сумата 5 374 лева. Тъй като исковете са предявени при условията на активно субективно съединяване при посочен общ размер, следва да се приеме, съобразно квотите, при които делбата е допусната и доколкото друго не е уточнено, че всеки от тях претендира по 1/3 от съответния общ размер. При това положение искът по чл. 12, ал. 2 ЗНсл на всеки от съделителите е за сумата 2 606.67 лева, а искът по чл. 60 ЗЗД – за сумата 1 791.34 лева. Налице е ограничението за достъп по касационен контрол по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което в тази им част касационните жалби са недопустими и ще бъдат оставени без разглеждане.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване по жалбите в частта по извършване на делбата, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е за делба във фазата по извършване.
Предмет на делба са дворно място, първият етаж от двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, работилница и навес. Обектите са останали в наследство от съпрузите Т. С., починала през 1992 г., и Н. С., починал през 1996 г., и оставили за наследници по закон: дъщеря – ищцата по делото, и син А. Н. С.. Последният е починал през 2008 г. и е оставил за наследници по закон ответниците по делото: Н. и А. С. – деца, и М. С. – съпруга.
Делбата е допусната при квоти 1/2 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за всеки от ответниците.
Вторият етаж от двуетажната жилищна сграда е собствен на ответниците по делото като изграден въз основа на учредено през 1973 г. безвъзмездно право на строеж от родителите в полза на сина им А. С.. В хода на делото наследниците на суперфициаря – ответниците по иска за делба, сключили договор с н. а. № 34/14.07.2016 г., с който имотът бил поставен в дял на Н. и М. С., които няма да претендират от А. С. стойността на дяловете си от притежаваните от тях по 1/6 ид. ч. от първия етаж на сградата, в случай, че имотът при съдебната делба се възложи в неин дял; при друг изход на съдебното производство се задължават да прехвърлят на А. С. правата си върху първия жилищен етаж в едногодишен срок от приключване на делото.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката А. С. своевременно е предявила претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатите до делба обекти като сънаследник, който при откриване на наследството е живял в жилищния етаж и не притежава друго жилище. За да приеме за неоснователна тази възлагателна претенция, въззивният съд посочил, че правата на ответниците са възникнали от трима наследодатели – общите наследодатели Т. и Н. С. и прекият им наследодател А. С. на основание наследствена трансмисия, като последният не е общ наследодател на всички съделители – не е наследодател на ищцата. Качеството наследници на оставените в наследство недвижими имоти от общите наследодатели ответниците са придобили със смъртта на прекия си наследодател А. С. през 2008 г. и на това основание са легитимирани като съделители в делбеното производство. Съделителката, предявила възлагателна претенция, не е пряк наследник на своите възходящи /баба и дядо/, нито наследник по заместване. Затова по отношение на тази съделителка, която към 1996 г. е живяла на втория жилищен етаж, не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на делбения жилищен имот, останал в наследство от възходящите й. В решението по чл. 250 ГПК въззивният съд приел, че тъй като делбата няма да се извърши по този способ, то не дължи произнасяне с отделен диспозитив по възлагателната претенция на А. С..
При избора на способ, по който да се извърши делбата, въззивният съд съобразил реализирането на правото на строеж, учредено през 1973 г. в полза на прекия наследодател на ответниците и факта, че първият и вторият етажи от двуетажната жилищна сграда принадлежат на различни собственици и заключил, че по отношение на общите части от сградата приложение ще намери режимът на етажната собственост. Дворното място обаче ще принадлежи на учредилото право на строеж лице и ползването му от етажните собственици с учредено и реализирано право на строеж ще се извършва по правилото, установено в чл. 64 ЗС.
Като взел предвид, че дворното място съставлява самостоятелен обект на собственост, както и установеното още приживе на тримата наследодатели фактическо ползване на жилищния имот и дворното място от ответниците, въззивният съд приел, че от делбената маса могат да се обособят два самостоятелни дяла. Съобразявайки фактическото ползване на имотите преди делбата и това, че прекият наследодател на ответниците и те самите са направили значителни подобрения в трайно ползвания от тях недвижим имот, съдът приел, че с разпределението по реда на чл. 353 ГПК се избягват неудобствата, до които би довело разпределянето чрез жребий. Същевременно при тази възможност за извършване на делбата необосновано и противоречащо на основната цел на производството за получаване от съделителите на реален дял от допуснатите до делба наследствени имоти, е изнасянето им на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки от имотите е реално неподеляем. Този принцип не може да се игнорира поради това, че не могат да се формират равностойни дялове. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице, само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял. За приложимостта на чл. 353 ГПК е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, без да е поставено изискване за тяхната еднородност, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 13 от Постановление № 5 от 30.10.1964 г. на Пленума на ВС. Различната стойност на дяловете също не е основание делбата да се извърши чрез публична продан, тъй като неравенството в дяловете съобразно чл. 69, ал. 2 ЗНсл се изравнява в пари, а за да се извърши правилно разпределение на имотите, се преценяват всички посочени факти и обстоятелства като съвкупност и при отчитане значението на всеки един от тях.
На следващо място въззивният съд приел, че възможността всеки от наследниците да получи дела си в натура е налице и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които те принадлежат, или при групиране. Въпреки че в случая не се касае за наследяване по заместване, съдът намерил, че наследниците на прекия наследодател А. С. следва да получат реална част от имота в общ дял, тъй като съсобствеността е възникнала от наследяване.
Съобразно всичко изложено въззивният съд заключил, че приложимият способ за извършването на делбата е чрез разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК.
Като взел предвид данните по делото за установено фактическо ползване още приживе на наследодателите и за извършени значителни подобрения в наследствения имот от ответниците, въззивният съд разпределил на последните дял ІІ, включващ първия жилищен етаж и работилницата, по отношение на която от заключението на вещото лице и гласните доказателства е установено, че след извършено преустройство е присъединена към главната вещ /първия етаж от сградата/, с който е функционално свързана и обслужва именно тази вещ, а не земята, върху която е построена сградата. На ищцата разпределил дял І, който включва дворното място, лятната кухня и навеса.
След съпоставка на стойността на получения в дял имот и стойностното изражение на дяловете на двете групи съделители от общата делбена маса, въззивният съд извършил стойностно уравнение, като осъдил ответниците да заплатят на ищцата по 4 053.34 лева или общо 12 160 лева.
По касационната жалба на ищцата А. Б.:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпросите относно способа за извършване на делбата:
1. Следва ли при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата, да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител;
2. За да е възможно извършването на разпределение по чл. 353 ГПК какви имоти трябва да се включат във всеки дял и допустимо ли е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, ако между страните има спор относно обособяването им в самостоятелни дялове.
Според жалбоподателката по тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г., решение № 165/31.05.2012 г. по гр. д. № 900/2011 г. и решение № 74/25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г., всички на ВКС, ІІ-ро г. о., поради което поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Б. По касационната жалба на ответниците Н. А. С., А. А. С. и М. К. С.:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са поставили въпросите във връзка с извършването на делбата:
1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, кои доказателства възприема и кои не. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от съда в мотивите на съдебното решение на възраженията и доводите на страните, изложени писмено по делото – по този въпрос се поддържа противоречие с решение 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, І-во т. о., и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване;
2. Допуснал ли е нарушение на закона – чл. 349, ал. 2 ГПК, въззивният съд, като е отхвърлил възлагателната претенция на А. С. с аргумента, че няма качеството на пряк наследник или на такъв по заместване по отношение на наследството, което се дели, тъй като прекият й наследодател не бил общ за страните. Правилно ли е възприето и приложено от Пловдивския окръжен съд в случая правилото на т. 9 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, че е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права – по този въпрос се поддържа противоречие на обжалваното решение с посочения тълкувателен акт, както и с решение № 19/08.02.2013 г. по гр. д. № 619/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 236/05.06.2015 г. по гр. д. № 6451/2014 г. на ІІ-ро г. о., и решение № 143/08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
3. Допуснал ли е въззивният съд процесуални и материалноправни нарушения на ЗУТ и ЗС, като е обособил в самостоятелен дял застроеното дворно място с идентификатор 39921.501.611 по КККР на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], с площ от 460 кв. м. Следвало ли е да назначи експертиза за установяване дали такова разрешение е допустимо съгласно нормативните изисквания – жалбоподателите поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, решение № 145/11.07.2013 г. по гр. д. № 1986/2013 г. на ВКС, г. о., и решение № 229/30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г. на ВКС, І-во г. о.
Съобразно мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че въпросът, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд относно способа за извършване на делбата, е за възможността от имотите в делбената маса да бъдат обособени самостоятелни обекти на правото на собственост. В тази връзка са въпросите, поставени от ищцата, както и третият поставен от ответниците по иска въпрос. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, формулиран от настоящия състав на ВКС съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: за възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване. От разрешаването на този въпрос зависи по кой от определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността ще бъде извършена делбата: чрез възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК, чрез разпределяне по чл. 353 ГПК или чрез публична продан по чл. 348 ГПК. С оглед спецификата на случая касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По останалите въпроси, поставени в касационната жалба на ответниците, съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от А. Н. Б. срещу въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. сумата 5 374 лева, представляваща увеличената стойност на квотата й от делбения имот, вследствие на извършени от тях ремонтни работи през 2012 г., както и В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. общо 2 510 лева на основание чл. 12, ал. 2 ЗНсл.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. срещу въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 12, ал. 2 ЗНсл, предявен от Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. срещу А. Н. Б., за разликата над 2 510 лева до 7 820 лева.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е извършена делбата, присъдени са суми за уравнение на дяловете и е потвърдено решение № 2002/20.06.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване, както следва: А. Н. Б. – в размер на 441.20 лева, Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. – по 147.06 лева всеки един от тях, и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
В частта, с която касационните жалби са оставени без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването на страните; в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: