О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 11.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1403 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1143 от 12.07.2010г. по гр.д.№1106/10г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №156/16.03.10г. по гр.д.№792/09г. на Карловския районен съд, с което е бил отхвърлен иск на Х. Г. Г. срещу [община] за установяване правото на собственост на ищеца върху място с площ от 138 кв.м., попадащо извън регулационния план на [населено място], част от което /89кв.м./ е заснето като полски път № 000742, а другата част от 49кв.м. попада в поземлен имот №006065, временно стопанисван от [община] по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 1970 кв.м., което неговите непреки праводатели са притежавали с нотариален акт за собственост по давност, издаден през 1999г. Спорната част от 138 кв.м. попада извън регулацията на населеното място още с плана от 1974г. и затова праводателите на ищеца не са могли да я придобият по давност, тъй като тя е била земеделска земя – държавна собственост. От своя страна ищецът също не е могъл да придобие собственост върху земя, която праводателите му не са притежавали. Без значение е обстоятелството, че ищецът ползва съществуващия в спорното място кладенец, който е възстановил.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. Той счита, че дворищнорегулационният план от 1974г., приет при действието на З. /отм./, няма отчуждително действие по отношение на онази част от дворните места, които попадат извън регулация. Без отчуждително производство държавата не е могла да стане техен собственик, съответно – те са могли да бъдат обект на придобивна давност от физическите лица, тъй като за тях чл.86 от ЗС е неприложим. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: регулацията способ ли е по чл.77 от ЗС за придобиване правото на собственост от страна на държавата върху недвижим имот или част от такъв, попадащ извън регулацията при действието на З./отм./; може ли да се придобие по давност собствеността върху реална част от имот, попадаща извън регулация и действа ли по отношение на такива части забраната на чл.86 от ЗС. Позовава се на решение №117 от 28.09.1990г. по гр.д.№137/90г. на 5 чл. с-в на ВКС, според което реално определени части от невключени в регулация имоти могат да се придобиват по давност /също и на определение по чл.288 от ГПК, което според жалбоподателя е в същия смисъл/, както и на практика на ВКС, сочеща на задълженията на съда да обсъди в съвкупност твърденията на ищеца, доводите на ответника и доказателствата по делото и да издири приложимите правни норми – решение №1002 от 07.01.10г. по гр.д.№3800/08г. на ІV ГО и решение №466/24.06.09г. по гр.д.№1047/08г. на ІV ГО.
Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Позовава се на чл.19 от ЗСПЗЗ, по силата на който счита, че има право да стопанисва и управлява частта от спорния имот, представляваща земеделска земя.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поставеният въпрос дали може да се придобие по давност собствеността върху реална част от имот, попадаща извън регулация и действа ли по отношение на такива части забраната на чл.86 от ЗС е определящ за изхода на делото и по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.
Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1143 от 12.07.2010г. по гр.д.№1106/10г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: