О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 12.07.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3568 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №9 от 18.02.2013г. по гр.д.№331/2012г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение №419/19.07.12г. по гр.д.№2095/10г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконна сграда на ответника, изградена в УПИ І и УПИ ІІ в кв.71 по плана на к.к.”Слънчев бряг – изток”, която ограничава и нарушава правото на собственост на ищеца върху съседен урегулиран поземлен имот.
Решението е постановено при следната фактическа обстановка:
Ищецът е собственик на УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв.9 по плана на к.к.”Слънчев бряг – изток”, обединени в имот с идентификатор 51500.505.410 по кадастралната карта на комплекса, с обща площ от 14048кв.м. Ответникът е собственик на съседен имот с идентификатор 51500.505.384, намиращ се през пешеходна алея, съставляващ УПИ І и УПИ ІІ в кв.71 по действащия подробен устройствен план на к.к.”Слънчев бряг – изток”, утвърден със заповед №105/07.12.2000г. Съгласно предвижданията на този план и на “Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к.”Слънчев бряг – изток”, УПИ І с площ от 263 кв.м. е предназначен за озеленяване, а УПИ ІІ с площ от 884 кв.м. е предвиден за строителство на двуетажна сграда, при плътност на застрояването 32% и кинт 0,60. Установено е, че със заповед №1165/29.12.04г. на кмета на [община] е било одобрено частично изменение на ПУП – ПЗ в частта за урегулираните поземлени имоти на ответника, които са обединени в общ УПИ І с площ от 1147 кв.м., с промяна на градоустройствените показатели. Предвидено е изграждане на триетажна сграда с плътност на застрояването 40% и кинт 2. В съответствие с тези предвиждания са били одобрени строителни книжа и е издадено строително разрешение, като ответникът е застроил процесната триетажна “Представителна сграда, ресторант, бистро, офиси, студиа и апартаменти” и строежът е въведен в експлоатация. Вещото лице е дало заключение, че върху онази част от урегулирания поземлен имот, предвидена първоначално за озеленяване, няма извършено строителство. Междувременно заповедта за изменение на ПУП-ПЗ от 2004г. е била обжалвана и е отменена с влязло в сила решение на административния съд. Възстановеното първоначално положение по застроителния план от 2000г. е дало основание на началника на ДНСК да приеме, че сградата на ответника не съответства на предвижданията на този план и да издаде заповед №РД-14-27 от 01.04.2007г. за премахването и. Тази заповед е отменена с влязло в сила решение №99/08.02.10г. по адм.д.№600/2009г. на Административен съд Бургас. Решаващо за състава на съда се е оказало обстоятелството, че сградата е построена в съответствие с издаденото строително разрешение и други строителни книжа и при това положение не може да се приеме за незаконна, независимо от това, че не съответства на предвижданията на действащия към настоящия момент подробен устройствен план. Ищецът в настоящото производство не е бил страна по двете административни дела.
Установено е също, че двата стари шестетажни хотела, които са се намирали в имота на ищеца, са съборени. В него има построени по протежение на алеята само павилиони за продажба на промишлени стоки. Графично измерено, отстоянието между бившия хотел “П.” и сградата на ответника е около 80м., а спрямо бившия хотел “Л.” – около 120 м. Непосредствено пред имота на ищеца, през въпросната алея, се намира шестетажен хотел “П.”, който е построен на брега на морето. Сградата на ответника се намира на североизток от този хотел. Според заключението на вещото лице, прието в първата инстанция, няма постъпили искания за изменение на действащия застроителен план от 2000г. в частта за имота на ищеца. Според този план и според Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к.”Слънчев бряг – изток”, в имота е предвидено застрояване на хотел “П.”, хотел “Л.” и хотел “Х.”, трите със ЗП 328 кв.м., на шест етажа и партер. Хотел “П.” и “Л.” са в близост до алеята, а хотел “Х.” е в дъното на имота. Нормативно определеното минимално отстояние между сградите на ищеца и на ответника, при височина на сградите на ищеца около 20 метра /7 етажа по 3 м. = 21м./, е 16 метра.
При тези данни въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че предявеният иск е неоснователен. Приел е, че сградата на ответника е законна. Този извод е направен при позоваване на решението на АС Бургас, с което е отменена заповедта за събаряне на тази сграда, както и на чл.302 ГПК, според който влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Повторен е и мотивът на административния съд, че сградата съответства на издаденото строително разрешение и другите строителни книжа. Посочено е също, че строителното разрешение е стабилен административен акт и последващите актове, отменящи предвиденото застрояване, с което разрешението е съобразено, не го правят нищожно. На следващо място – прието е, че ищецът не е доказал да има такова неоснователно въздействие на сградата на ответника, което да му пречи да упражнява правото си на собственост. Имотът на ищеца е незастроен, с изключение на временно съществуващи сгради. Не е доказано как сграда, която отстои на 80м. от единия съборен хотел и на 120 м. от другия съборен хотел би повлияла на бъдещото проектиране, определяне на строителна линия и ниво, още повече, че според заключението на вещото лице минималното отстоятие между сградите на ищеца и на ответника следва да бъде 16 метра. Освен това предвиденият за озеленяване имот на ответника не е засегнат от извършеното строителство. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1.Страната, която не е била страна в производството по обжалване на административния акт, може ли да иска и съдът длъжен ли е да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производството по обжалване на административния акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №88 от 09.03.12г. по гр.д.№1131/11г. на ВКС, ІІ ГО и решение №251/19.03.10г. по гр.д.№199/99г. на ВКС, І ГО.
2.Ако е налице влязло в сила разрешение за строеж, в производството по иск с правно основание чл.109 ЗС може ли да се получи правна защита, ако строежът не отговаря на нормите на действащия подробен устройствен план.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №173/14.06.12г. по гр.д.№1045/11г. на ВКС, ІІ ГО и решение №87 от 23.03.12г. по гр.д.№610/11г. на ВКС, І ГО.
3. При навеждани доводи във въззивната жалба като основания за неправилност на първоинстанционното решение по съществени въпроси, свързани с предмета на делото, въззивният съд длъжен ли е да се произнесе и да ги обсъди в мотивите на решението си. Това са въпросите за нарушенията на параметрите на застрояване в съседен имот, които се отразяват върху осветяемостта, закриване на гледката и влошаване на жизнената среда в имота на въззивника.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №212 от 01.02.12г. по т.д.№1106/10г. на ВКС, ІІ ТО и решение №14 от 03.08.12г. по гр.д.217/10г. на ВКС, ІІ ГО.
4.Следва ли въззивният съд на основание чл.266, ал.3 ГПК да допусне повторна или допълнителна експертиза по съществен по делото въпрос /пречи или не построената сграда в имота на ответника чрез пряко или косвено въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собственост на ищеца/, когато приетата по делото от първата инстанция експертиза е оспорена като невярна и непълна в същата тази инстанция и веднага е поискана повторна или допълнителна експертиза, която не е била допусната.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №112 от 14.06.11г. по гр.д.№372/10г. на ВКС, ІV ГО и решение №149/08.06.11г. по гр.д.№1884/09г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос се свежда до това може ли гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт и на решение на административен съд, когато те се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство. Отговорът на този въпрос е даден в чл.17, ал.2 ГПК и в практиката на ВКС по прилагането му. Този въпрос не е определящ за изхода на настоящия правен спор и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Изходът на спора по настоящото дело зависи не само от това дали процесната сграда в имота на ответника е законна или не, а и от това дали тя пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху съседния имот. Дори ако даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС по прилагането на чл.17, ал.2 ГПК, това само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, ако решаващите мотиви за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС са други /липсата на пречене/ и са съобразени с практиката на ВКС по негаторните искове. Тук следва да се има предвид и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според която самият факт на изграждането на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването и, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права – в този смисъл решение №139/25.06.10г. по гр.д.№457/2009г. на ВКС, І ГО. Следва да се има предвид и тази особеност на конкретния случай, че към момента на изграждане на процесната сграда тя е имала статут на законен строеж, изграден в съответствие с издадените строителни книжа, като едва впоследствие, с отмяната на предвижданията на действащия към момента на издаването на книжата подробен устройствен план, сградата се явява в несъответствие с действащия план.
Вторият въпрос отново е свързан само с една от предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС – наличието на незаконно строителство, без да има пряка връзка с другата предпоставка – наличието на пречене. По вече изложените съображения по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Освен това посочените от жалбоподателя решения на ВКС не дават отговор на поставения от него въпрос и не могат да служат като основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение №173/14.06.12г. по гр.д.№1045/11г. на ВКС, ІІ ГО се разглежда хипотеза на промяна в правното положение на страните, които от съсобственици на магазин и избено помещение, в които е имало незаконно преустройство, придобиват качеството на индивидуални собственици на отделни помещения, които следва да се обособят в изпълнение на решение за извършване на делба между тях. В решение №87 от 23.03.12г. по гр.д.№610/11г. на ВКС, І ГО е прието, че по реда на чл.109 ЗС не може да се спре строителство, което е разрешено от администрацията. И в двете решения липсват мотиви по въпроса дали по реда на чл.109 ЗС може да се получи защита срещу строеж, изграден въз основа на строително разрешение, който обаче не отговаря на нормите на действащия подробен устройствен план.
Третият въпрос е процесуалноправен, но косвено той е свързан с твърденията на ищеца, че процесната сграда в имота на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост върху съседния имот. Макар да не е изложил подробни мотиви по въведените във въззивната жалба доводи, че процесната сграда препятства възможността на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху съседния имот, въззивният съд е дал обобщен отговор на поставените от жалбоподателя въпроси. Решаващите мотиви се свеждат до това, че при съществуващите отстояния между процесната сграда и петната за бъдещо строителство в имота на ищеца – 120 м. и 80 м., процесната сграда не би повлияла на процеса на бъдещото проектиране и строителство в имота на ищеца, тъй като нормативно определените минимални отстояния между сградите в съседните имоти са 16 м. С тези мотиви по същество е даден отговор на доводите на въззивника, че процесната сграда нарушава осветяемостта, закрива гледката и влошава жизнената среда в имота на въззивника. Ето защо в случая въззивният съд не е действал в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението в съдебния акт да се изложат мотиви по доводите на въззивника.
Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС по четвъртия въпрос. Принципната възможност въззивният съд да допусне на основание чл.266, ал.3 ГПК доказателства, които не са събрани от първата инстанция поради допуснато процесуално нарушение, не означава, че във всички случаи въззивният съд трябва да допуска експертиза, която е отказана от първата инстанция. Преценката дали следва да бъде допусната тройна експертиза при оспорване на единичната принадлежи на съда. Когато единичната експертиза е достатъчно подробна и дава отговор на поставените въпроси, съдът може да откаже да допусне разширена експертиза и това няма да съставлява процесуално нарушение
Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9 от 18.02.2013г. по гр.д.№331/2012г. на Бургаския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: