О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 08.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№892 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 16.03.2010г. по гр.д.№6872/09г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 27.06.08г. по гр.д.№15034/07г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на апартамент в[населено място], ЖК “Д.-1”, бл.84, вх.Б, ет.3, между съсобственици и при квоти 93,825% ид.части за Н. Д. Ш. и 6,175 % ид.части за М. Б. С., както и на неурегулирано място от 600 кв.м. в[населено място], заедно с построената в него сграда, при квоти ? ид.части за Н. Ш. и ? ид.част за М. С..
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 1981г. и е прекратен през 2002г. Квотите им на съсобственост в делбения апартамент са били установени с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.21 от СК /отм./, затова те не са спорни в делбеното производство. По отношение на неурегулираното дворно място в[населено място] е прието, че то е придобито от съделителя Н. Ш. и сестра му Р. Ц. по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на техния баща Д. Ш., починал през 1983г. Земята е била изплатена с квитанция №523/27.09.95г., а впоследствие е издаден и констативен нотариален акт за собственост №69/1995г. на името на двамата наследници. Със съдебна спогодба от 28.03.1995г., Н. Ш. получил в свой дял процесното място и сградата в него, като в протокола е отразено, че страните са уредили дяловете си парично.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че в тежест на М. С. е да установи участието на своя бивш съпруг Н. Ш. в заплащането на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само тогава тя би могла да се позове на разпоредбата на чл.19 от СК /отм./. Тъй като по делото липсват такива доказателства, изкупуването не е довело до възникване на съпружеска имуществена общност, затова последващата делба между брата и сестрата не е нищожна поради неучастие на съсобственик. В тази последваща Н. Ш. е получил целия имот срещу парично уравнение на дела на другата съсобственичка Р. Ц., затова нейната ? ид.част е придобита в режим на СИО от Н. Ш. и М. С.. След прекратяването на общността, квотите на съсобственост в този имот са ? за Н. Ш. и ? за М. С..
Касационна жалба срещу това решение, в частта за недвижимия имот в[населено място], е подадена от М. С.. Тя счита, че ? ид.част от имота е изкупена по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от Н. Ш. по време на брака им, което обосновава възникване на съпружеска имуществена общност върху тази част. Ето защо неучастието и в последвалата делба между нейния съпруг и сестрата прави делбата нищожна.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите, уточнени от настоящия състав:
1. Когато нотариален акт по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е издаден на името на две лица, наследници на бившия ползувател, означава ли това, че те са платили имота по равно, при липса на други доказателства за размера на паричното им участие.
2. В чия тежест е оборването на презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС.
Жалбоподателката счита, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 652/03г. по гр.д.№137/03г. на ВКС, І ГО и на решение №636/05г. по гр.д.№269/05г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството Н. Д. Ш. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първият от поставените въпроси се свежда до по-общия въпрос: дали когато по време на брака единият от съпрузите придобие заедно с трето лице недвижим имот чрез възмездна сделка, неговата част става съпружеска имуществена общност по силата на чл.19 от СК /отм./. Този въпрос е от значение за изхода на спора по конкретното дело, но тъй като по него няма съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Вторият въпрос – за тежестта на оборване на презумпцията по чл.30, ал.2 от ЗС не се поставя по делото, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.03.2010г. по гр.д.№6872/09г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: