О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 07.10.2013 .г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4244 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №95 от 22.03.13г. по гр.д.№25/13г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №1172/27.11.12г. по гр.д.№2420/12г. на Великотърновския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на [община], че М. Д. С. е собственик на УПИ VІІІ-121 от кв.7 по плана на [населено място], с площ от 1367 кв.м., ведно с постройките в него, включително и 260 кв.м. от южната страна откъм улицата, на основание наследство и давност.
Въззивният съд е приел, че ищцата, в резултат на наследствено правоприемство от майка си и баба си и на отказ от наследство от сестра си, е собственик на 1107 кв.м. от УПИ VІІІ-121 в кв.7 по плана на [населено място], заедно с постройките в него. Останалата площ от 260 кв.м. от южната страна е придаваемо по регулация място. Въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция, че това място е заплатено от ищцата, нито пък че като общинско би могло да бъде придобито по давност. Приел е, че за това място [община] не разполага с акт за общинска собственост. Придаваемото място е откъм пътя, но не представлява част от този път. Не е установено с документи, че това място представлява публична общинска собственост, както твърди общината, затова няма законна пречка да бъде придобито по давност след заемането му чрез ограждане с телена мрежа през 1998г. и спокойното му и непрекъснато ползване от ищцата. Прието е, че предмет на делото е не само спорната площ от 260 кв.м., а целият УПИ VІІІ-121, заедно със сградите в него, поради отказа на общината да издаде скица за него.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят поддържа, че липсва правен интерес от предявяване на иск за собственост на целия УПИ VІІІ-121. Общината не е отказвала да издаде скица за имота, както погрешно се сочи в обжалваното решение. Действителният спор е само за придаваемите по регулация 260 кв.м. Неправилен е изводът на съда, че след като няма акт за общинска собственост за тях, не е доказана собствеността на общината и те могат да бъдат придобити по давност. Фактът, че са общинско място, се потвърждава от обстоятелството, че още през 1924г., при закупуването на имота от бабата на ищцата, той е граничел от две страни с улици.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Може ли придаваеми места по смисъла на чл.33, ал.2 З. /отм./, които представляват общинска собственост, да се придобиват посредством давностно владение, без да са заети по установения ред.
2. Доколкото съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, то несъставянето на такъв акт обуславя ли липса на право на собственост.
Ответникът в производството М. Д. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него. Съдът е приел, че спорното място от 260 кв.м. не представлява общинска собственост и именно затова може да бъде придобито по давност. Този извод кореспондира и с променената уредба на ЗУТ спрямо първоначалната редакция на З. /отм./ относно забраната за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти /парцели/.
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос, както и служебно, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради съмнение за допустимостта на въззивното решение в частта, за която липсва правен спор. По въпроса за значението на акта за общинска собственост въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, а освен това решението следва да бъде преценено от гледна точка на неговата допустимост.
Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 22.03.13г. по гр.д.№25/13г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: