О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.715 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 16.05.2012г. по гр.д.№16087/2011г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 20.06.2011г. по гр.д.№35621/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН и ищецът С. П. С. е осъден да заплати на ответницата А. П. Л. сумата от 30273,17лв., представляваща равностойността на разполагаемата част на основание чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН.
По делото е установено, че ищецът и ответницата са брат и сестра, наследници на баща си П. С. И.. Приживе наследодателят е продал на ищеца ? ид.част от дворно място и къща в гр.”София”,[жк], а на ответницата е дарил останалата ? ид.част. С. С. е завел срещу сестра си иск за делба на имота, като в делбеното производство е предявил и иск по чл.30, ал.1. Районният съд е уважил този иск и при условията на чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН е върнал дарената ? ид.част от имота в наследството. Допуснал е делба на целия имот при квоти ? ид.част в СИО за ищеца С. С. и съпругата му Н. С.; ? ид.част за С. С. и ? ид.част за А. П. Л.. Осъдил е С. С. да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., представляваща равностойността на цялата разполагаема част от наследството.
Решението на районния съд е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на имота.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която ищецът С. С. е бил осъден да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., въззивният съд е приел, че не е налице разместване на блага при прилагане на правилото на чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН. Не е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като съдът и е присъдил само стойността на разполагаемата част на наследодателя, в пълно съответствие с посочения текст от Закона за наследството. След като ищецът е поискал намаляване на дарението и възстановяване на запазената му част от наследството, именно той следва да възмезди надарената със стойността на разполагаемата част при връщане на дареното имущество в наследството.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. С.. Той поддържа, че дължимата от него сума по чл.36, ал.1, изр.1 ЗН е само ? от присъдените 30 273,17лв., т.е. 15 136,58лв. Позовава се на обстоятелството, че целият имот е на стойност 181 574лв., а стойността на дарената ? ид.част към момента на намалението е 90 787лв. Разполагаемата част е 1/3 от наследството или сумата 30 273,17лв., представляваща 1/3 от стойността на дарението и 1/3 от стойността на влоговете на наследодателя в размер общо на 92,53лв. Същият е и размерът на неговата запазена част от наследството. Ако запазената му част беше възстановена в пари, той щеше да получи актив в размер на 30 273,17лв. Вместо това възстановяването е извършено в имот. Така той получава актив в размер на 45 393,50лв. /1/4 ид.част от стойността на имота, колкото е неговият наследствен дял/ и пасив в размер на 30273,17лв., т.е. полученият чист актив е 15 120,33лв., два пъти по-малко от стойността на неговата запазена част от наследството. До този резултат се е достигнало поради неправилния извод на въззивния съд, че единствено той следва да поеме цялата парична равностойност на разполагаемата част, която се присъжда на ответницата. Счита, че като наследник с право на запазена част, тя следва да поеме припадащата и се част от равностойността на разполагаемата част. Налице е обогатяване на ответницата за негова сметка при прилагане на чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН.
Един от поставените в изложението към жалбата въпроси е следният: „Какъв е размерът на сумата /пълната стойност на разполагаемата част или ? от нея/, която наследникът, провел иска по чл.30, ал.1 ЗН, следва да бъде осъден да заплати на дарения, в случая, в който същият има качеството на наследник и след намаляване на дарственото разпореждане имотът е върнат в наследствената маса, като е допусната делба на имота при равни квоти за ищеца-наследник, провел иска по чл.30, ал.1 ЗН и дарения наследник”. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се прилага и съдебна практика, която обаче е неотносима към поставения въпрос.
Ответникът в производството А. П. Л. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условия за допускането и до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос се свежда до това как се извършва възмездяване по чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството. Този въпрос е решаващ за изхода на повдигнатия спор за размера на дължимата сума, която ищецът следва да заплати на ответницата вследствие уважаването на предявения от него иск по чл.30, ал.1 ЗН. Законът не дава изричен отговор на поставения въпрос, а по него няма и формирана практика на ВКС, което обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.05.2012г. по гр.д.№16087/2011г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: