О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С.,06.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.900 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №539 от 26.04.11г. по гр.д.№233/11г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №3228/21.11.08г. по гр.д.№5222/07г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу Б. М. Д. и Н. Г. К. иск с правно основание чл.75 от ЗС – за предаване владението върху двуетажна сграда с тавански етаж, изба и гараж, находящи се в [населено място],[жк], местност „В. йолу”, в имот пл.№123 по КП „Т.” от 1989г., идентичен с ПИ №123 по ПНИ на СО „Т.” от 2006г.
Предявеният иск се основава на твърдения, че владението върху процесния имот е отнето от ищците посредством незаконосъобразен въвод, осъществен от частен съдебен изпълнител, въз основа на изпълнителен лист, който се отнася само до дворното място, но не и до намиращата се в него жилищна сграда и гараж.
Въззивният съд е приел, че в предходен съдебен процес е бил уважен иск на Б. М. Д., Н. Г. К., М. М. А. и К. Г. К. срещу М. Ж. Х. и Г. М. Х. с правно основание чл.108 от ЗС – за предаване владението на северната част от имот пл.№123 от КП „Т.”, с площ на реалната част от 400 кв.м. Имотът е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а на ответниците е отречено правото на изкупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като са отхвърлени и насрещните им искове за подобрения в имота и признаване право на задържане. Въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила решение е било образувано изпълнително дело и на 16.02.07г. е бил извършен въвод във владение. Титулярите по изпълнителния лист са били въведени не само в дворното място, за което се отнася съдебното решение и изпълнителният лист, но и в намиращата се в мястото двуетажна сграда.
От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл.75 от ЗС е предявен в законния шестмесечен срок, считано от момента, в който ищците са били лишени от владението на процесния имот чрез осъществения въвод. Искът е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като действията на частния съдебен изпълнител са законосъобразни. Действително, изпълнителният лист, по който той е извършил въвода във владение, включва присъждане само на дворното място. Но доколкото в мястото има построена сграда с изба и гараж, която по приращение е станала собственост на титулярите по изпълнителния лист, а и в предходния спор за собственост другата страна не е предявила някакви собствени права по отношение на тази сграда, освен това не са били уважени и паричните претенции на тази страна за подобрения, въводът във владение на сградата е законосъобразен. Съдът се е позовал и на становище в теорията по този въпрос.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следните въпроси:
1.Допустимо ли е съдебният изпълнител да извърши въвод в сгради, при положение, че в изпълнителния лист, съответно – в диспозитива на съдебното решение, въз основа на което той е издаден, изобщо не се сочат сгради, а единствено поземлен имот. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №78 от 06.02.98г. по гр.д.№3169/96г. на ВКС, ІV ГО, решение №2507 от 22.10.60г. по гр.д.№6714/60г. на ВС, І ГО, както и едно решение на Варненския районен съд, за което няма данни да е влязло в сила.
2. Следва ли ищецът по иск за собственост на поземлен имот да въведе в предмета на делото и сградите върху имота, ако претендира, че е техен собственик, съответно – те да бъдат посочени в диспозитива на осъдителното решение, за да се счита, че то има сила на пресъдено нещо и по отношение на тях. По този въпрос се поддържа противоречие с решение по гр.д.№1068/08г. на ВКС, І ГО.
3. Разглеждането от съда на възражение на ответника за заплащане на подобрения, в това число и на стойността на сградата в поземления имот, формира ли сила на пресъдено нещо и по отношение на спора за собственост на тази сграда, ако правото на собственост върху сградата не е въведено като предмет на иска по чл.108 от ЗС – противоречие с решението по гр.д.№1656/91г. на ВС, ІV ГО.
4.Допустимо ли е и следва ли при владелчески иск, основан на твърдения за незаконен /без изпълнително основание/ въвод в сградата, ищецът да твърди права на собственост върху сградата, които да изключват принципа на приращението, за да бъде преценен като основателен владелческият иск, или е достатъчно да изложи, че въводът в сградата е незаконен, без изпълнително основание – противоречие с решението по гр.д.№3446/07г. на ВКС, ІІІ ГО и решението по гр.д.№1414/08г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството Б. М. Д. и Н. Г. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Решаващ за изхода на делото е първият въпрос, който се свежда до това дали е допустимо съдебният изпълнител да извършва въвод в сгради, когато изпълнителният лист е само за предаване на владението на земята, върху която са построени сградите. По този въпрос има противоречива съдебна практика, която е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №539 от 26.04.11г. по гр.д.№233/11г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144,60 лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: