О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 16.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.612 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №93 от 28.02.2012г. по гр.д.№52/11г. на Софийския окръжен съд е обезсилено решение №111/06.08.2010г. по гр.д.№162/09г. на Свогенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от З. Л., Д. Л., И. Л. и П. Л. срещу Д. Л. и С. Л. иск за установяване на собствеността на ищците върху ? ид.част от поземлен имот с площ от 1366 кв.м., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на [населено място], мах.”Р.” и е прекратено производството по този иск. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е било прекратено производството по установителен иск за собственост на другата ? ид.част от имота, предявен срещу К. С. Х. и И. Г. Х. и вместо него въззивният съд сам е прекратил производството по делото в тази част, приемайки, че искът е по чл.108 ЗС, а не по чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на П. Д. Л.. П. Д. Л. и ответникът Д. Д. Л. са наследници /синове/ на Д. Л. Д., за когото се твърди, че е бил собственик на спорния имот. Този имот е представлявал земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Следователно той е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ищците обаче не са представили позитивно решение на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността. Напротив, те признават, че не са предявили претенции по ЗСПЗЗ, тъй като общият наследодател Д. Л. не е бил член на ТКЗС и земята не е била обобществена. Установено е също, че през 2006г. ответникът Д. Д. Л. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за спорния имот, а през 2008г. той и съпругата му С. Л. са продали имота на К. С. Х..
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел че ищците са пропуснали възможността да искат възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, поради което предявеният от тях иск за собственост е процесуално недопустим. Правата им по отношение на имота са преклудирани и те нямат правен интерес да ги предявяват пред съда. Затова първоинстанционното решение, с което съдът е отхвърлил иска за собственост по отношение на ? ид.част от имота и срещу ответниците Д. и С. Л. следва да бъде обезсилено. По отношение на иска за собственост на другата ? ид.част от имота, предявен срещу ответниците К. и И. Х., прекратителното определение на районния съд е процесуално недопустимо. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищците са преминали от установителен в ревандикационен иск срещу тези ответници и районният съд е следвало да се произнесе по този иск, а не по установителен иск, с какъвто вече не е бил сезиран. Затова постановеното от него прекратително определение е лишено от предмет, недопустимо е и следва да се обезсили. Въззивният съд е приел, че сам следва да се произнесе по ревандикационния иск като прекрати производството по него поради липса на правен интерес.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Когато в населено място, предвид географското му положение и терен, който не позволява кооперирането на земеделските земи, не е създавано ТКЗС или друга подобна организация, частните земеделски стопани длъжни ли са да предприемат административна процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ?
2. Дори в дадено населено място да е съществувало ТКЗС, но земеделският стопанин не е кооперирал земята си, нито са извършвани каквито и да е замени на негова земя с такава на ТКЗС, този собственик или неговите наследници длъжни ли са да преминат процедурата за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ?
3. Ако не премине тази процедура, означава ли това, че губи правото на собственост върху земеделските земи? По аналогия – ако на гражданин по силата на закона се възстанови собствеността върху национализирано предприятие, трябва ли за всеки случай да премине и процедурата реституция по благоустройствените закони?
4. Пропускането на процедурата означава ли, че част от наследниците на бившия собственик губят собствеността си и да търсят правата си по съдебен ред, а другата част от наследниците да продължават да бъдат собственици и да сключват сделки с него?
5. Когато в производството пред районния съд са допуснати съществени нарушения на правилата на съдопроизводството /неизправна искова молба, служебно конституиране на необходим другар, произнасяне по непредявен иск/ и въззивният съд констатира това, длъжен ли е да обезсили решението и да върне делото на районния съд за изправяне на нередовностите, или може да прекрати делото поради недопустимост на иска.
Като пример за противоречива съдебна практика жалбоподателите са се позовали на решение №61/25.07.2007г. по гр.д.№2822/2005г. на ВКС, ІV ГО
Ответниците Д. и С. Л. оспорват жалбата. Считат, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците К. и И. Х. считат, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата. Предмет на предявения срещу тях иск за собственост е ? ид.част от недвижим имот с данъчна оценка на спорната част под 5000лв. Евентуално поддържат, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима.
Ищците са предявили иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка 5532,30лв. Това е предметът на предявения иск, независимо от обстоятелството, че с оглед материалните правоотношения между страните искът е насочен срещу различни ответници и в едната си част е установителен, а в другата – осъдителен. Не е налице ограничението на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение по този спор.
Налице е и условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите четири от поставените от жалбоподателя въпроси се свеждат до по-общия въпрос дали предвиденият в чл.10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС и други стопански организации. Този въпрос е определящ за изхода на спора по настоящото дело. Посоченото от жалбоподателите решение на ВКС не съдържа изричен отговор на този въпрос, макар от мотивите му да се вади заключение, че според състава на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно по този въпрос съществува задължителна практика на ВКС – решение №197 от 10.05.2011г. по гр.д.№430/2010г. на ВКС, І ГО; решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на ВКС, І ГО, решение №380/04.08.2010г. по гр.д.№110/09г. на І ГО и др. Противоречието на въззивното решение с тази практика по чл.290 ГПК съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №93 от 28.02.2012г. по гр.д.№52/11г. на Софийския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27,66 лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: