О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
С., 25.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.461 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1792 от 21.11.11г. по гр.д.№991/10г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решението от 25.05.10г. по гр.д.№2249/06г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от П. М. Т. срещу Столична община иск по чл.74, ал.1 ЗС за сумата 12 561,50лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот, както и искането за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
Въззивният съд е приел, че през 1993г. ищцата е закупила процесното жилище по реда на НДИ /отм./. През 1997г. е издадена заповед на кмета на общината за изземване на жилището, тъй като се е установило, че настанителната заповед, въз основа на която е сключен договорът за продажба, представлява неистински документ. Прието е, че ищцата е извършила подобрения в жилището и тяхната стойност към момента на подаване на исковата молба е 12 561,50лв.
При тези данни от правна страна е прието, че ищцата има качеството на недобросъвестен владелец. Тя обаче не е доказала в съдебния процес в кой момент е извършила подобренията в имота и това препятства възможността да се определи точната им стойност, а също така съдът не може да се произнесе и по направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност. Затова искът е приет за недоказан и е отхвърлен изцяло.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата П. М. Т.. Тя счита, че съдът е допуснал вътрешно противоречие в мотивите на постановеното решение, тъй като от една страна е приел, че не е ясен моментът на извършените подобрения, а от друга страна – че самата ищца е уточнила този момент и той е през 2006г. Като не съобразил това уточнение, въззивният съд не се произнесъл и по направеното от насрещната страна възражение за изтекла погасителна давност. В изложението към жалбата поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност“.
Ответникът в производството Столична община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че e налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения правен въпрос, който следва да бъде уточнен в следния смисъл: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност при неопровергано от ответника твърдение на ищеца за момента на извършените подобрения”. Въпросът е определящ за изхода на конкретното дело и значим от гледна точка на прилагане на закона и развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1792 от 21.11.11г. по гр.д.№991/10г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. М. Т. срещу Столична община за сумата от 12 561,50лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот, както и искането за признаване право на задържане върху имота.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 251,23лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: