4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 615
София, 10.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 268/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария Е. Х., С. Р. Х., Е. Р. Х. и Д. Р. Х., конституирани по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на процеса ищец Р. Д. Х. срещу решение № 1483 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1699/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1779 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 3375/2006 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по иска на Р. Д. Х. частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма] за разликата над 40 000 лв. до пълния му размер за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.07.2006 г.
Касаторите обжалват решението относно размера на определеното обезщетение за сумата 40 000 лв., като поддържа, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация ЗД [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.
Допустимостта на касационното обжалване е уредена от нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите му изводи и по отношение на него да е налице някое или всички основания по т. 1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
За да постанови решението си, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че на основание чл.226, ал.1 КЗ следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществените вреди, виновно причинени от застрахования при него водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на трето лице. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е отчел вида, степента и характера на уврежданията, силата, интензивността и периода на болките и страданията на пострадалия, в причинна връзка с претърпяното от него ПТП.
Според касаторите значимият материалноправен въпрос по делото е относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“. Допускането на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основават на точното прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по критериите на която присъденото обезщетение е занижено.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в посочената му част.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди несъмнено е от значение за изхода от спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, но не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и с значението на поставения въпрос за развитие на правото.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и наличието на евентуално съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, решаването на който е от значение за развитието на правото. При репариране на неимуществените вреди и прилагайки критерия за справедливост съдилищата отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което размерът на обезщетенията не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на настъпилите увреждания.
В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1483 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1699/2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: