4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 623
София, 14.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 158/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Е. И. М. с фирма В.-ЕМ”, [населено място] срещу решение от 18.11.2010 по в.гр.д.№ 626/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. С последното въззивният съд отменил в осъдителната част решение от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 1744/2009 г. на Кюстендилския районен съд и вместо него постановил друго, с което отхвърлил иска на касатора срещу [община] с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 17 289 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавено изпълнение на ответната община като продавач по договор за продажба на недвижим имот от 31.11.2003 г., предявен като частичен от вземане в размер общо на 60 701 лв., както и евентуално съединения иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на исковата сума като обезщетение за пропуснати ползи в резултат на бездействия на лица от общинската администрация на ответната община във връзка с възложена им работа по продажбата на ? ид.ч. от имот пл. № 2732, състоящ се от 116 кв.м., изцяло застроен, за който заедно с имот пл. № 2731 и 933 е отреден УПИ-ІV в кв. 276 по плана на ЦГЧ на [населено място], ведно с целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в имот пл.№ 2732, със застроена площ от 116 кв.м., стълбищна клетка за този етаж, целия таван и складовото помещение към северната част на ІІ жилищен етаж със застроена площ от 56 кв.м.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на доводите за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по следните въпроси: 1./Съществува ли презумпция за изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта, ако купувачът не е упражнил правото си по чл.87 ЗЗД или не е искал обезщетение за вреди; 2./
Активно легитимиран ли е купувачът съдебно да отстрани наемателят, ако наемното правоотношение с него е учредено по специален ред – от публичен орган; 3./ Налице ли е изпълнение от продавача, когато действието по предаването, напр. предаването на ключ не е съпроводено с действия по прекратяване на наемното правоотношение с трето лице и ефективното опразване на вещта.
Ответната по касация страна [община] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че по нот.акт № 64, т.ІІ, нот.д.№ 64/2001 г. ищецът придобил собствеността върху партерния етаж от масивна жилищна сграда, построена в процесния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. В изпълнение на решение на Общинския съвет за ликвидиране на възникналата с ищеца съсобственост, с договор от 31.10.2003 г. ответната община му прехвърлила собствеността върху останалата 1/2 ид.ч., включваща втория етаж от сградата със застроена площ 116 кв.м., стълбищна клетка за този етаж, целия таван и складово помещение със застроена площ от 56 кв.м.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивният съд приел за недоказани твърденията на ищеца по главния иск за неточно и забавено изпълнение на задълженията на ответната община по договора за продажба, изразяващи се в неуведомяването му, че имотът е обременен с тежести от облигаторно естество – наемен договор с трето лице и предаването му във владение едва през 2007 г. Изложени са съображения, че е лишено от житейската логика незнанието на ищеца за съществуващо към датата на сключване на договора за продажба наемно правоотношение между ответната община и трето на процеса лице по отношение на една от стаите на втория етаж на сградата. Изтъкнато е, че като приобретател на наетата част от имота наемният договор е противопоставим на ищеца само за срок от един месец /чл.237, ал.2 във вр. с чл.238 ЗЗД/ и че той, а не ответната община е легитимираният да иска прекратяването му, като е приета неприложимост на разпоредбата на чл.239 ЗЗД, доколкото липсват правила в специален закон, вкл. в ЗОС, които да предвиждат друго.
Направен е извод, че в договора за продажба не е предвидена клауза, която да вменява в задължение на общината да осъществи въвод на ищеца във владение, че действително при продажбата на недвижим имот предаването обикновено се извършва чрез снабдяване на купувача със ключ, но в случая липсвали обективни данни, от които да се направи извод, че това задължение не е било изпълнено от Общината. В тази връзка е изтъкнато, че ако ищецът действително не е имал достъп до продадения му втори етаж на сградата, би било невъзможно за него да бъдат изработени проект и план-сметка за неговия ремонт, още повече на 04.01.2006 г. между страните е подписано споразумение към договора за продажба, в което обаче не са залегнали претенции на ищеца за предаване на имота. В заключение е направен извод, че при положение че ищецът е разполагал с правомощия да защити правото си на собственост чрез иск по чл.233 ЗЗД или по чл.108 ЗС и предвид данните по делото, че още на 10.11.2004 г. Общината е пренастанила третото лице в друг жилищен имот, основаната на неизпълнено от ответната община задължение по чл.187 ЗЗД претенция е неоснователна, доколкото противоречи на правовия ред да се претендират вреди, които са резултат от собственото бездействие.
Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Не представлява основание за селектиране на касационната жалба първият от поставените от касатора въпроси – съществува ли в ЗЗД презумпция за наличие на изпълнение на задължението продадената вещ да се предаде от продавача на купувача, ако купувачът не е предприел действия по разваляне на договора за покупко-продажба на вещта, респ. за заплащане на обезщетение от страна на продавача, в случаите, когато купувачът е изправна страна по договора, а продавачът не му е предал вещта без наличието на уговорка, че предаването ще стане в един по-късен момент или, че купувачът сам ще установи владение върху тази вещ. Разрешаването му би означавало ВКС да се произнесе по съществото на конкретния правен спор в закритото заседание, в което той се произнася само по допускане на касационното обжалване. Още повече, макар и засегнат от въззивния съд, същият няма обуславящо значение за изхода на делото, доколкото решаващият му извод е обоснован с липсата на доказателства за неизпълнено от Общината задължение по чл.187 ЗЗД, респ. на упражнени от касатора права по чл.238 ЗЗД, респ. по чл.108 ЗС срещу заварената в имота наемателка.
Не е съществен и втория въпрос в жалбата – легитимиран ли е купувачът съдебно да отстрани наемателят, ако наемното правоотношение с него е учредено по специален ред – от публичен орган. Този въпрос би имал значение, ако наемният договор със заварената наемателка не е бил прекратен от ответната община, какъвто обаче не е разглеждания случай. Изложеното по този въпрос налага извод за неотносимост и на последния от поставените от касатора въпроси, с оглед на което настоящия състав приема, че поради отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда допълнителния критерий по т.3 на цитираната разпоредба за селектиране на жалбата, който впрочем е само бланкетно възпроизведен, без да е аргументирано наличието му.
В обобщение, не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2010 по в.гр.д.№ 626/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: