3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 635
София, 20.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 574/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 36 от 16.02.2011 г. по в.т.д.№ 555/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 783 от 17.07.2010 г. по гр.д.№ 3508/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на З. „Единство”, [населено място] сумата 13 052.11 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2008/2008 г. по договор за преарендоване на земеделска земя от 05.10.2004 г., вписан в регистъра на Службата по вписванията към Р. на 18.10.2004 г. под рег.№ 14592, сумата 200.11 лв. мораторна лихва върху главницата, както и законната лихва върху главницата от 10.02.2009 г. до окончателното й изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.419 ГПК, издадена по гр.д.№ 662/2009 г. на Русенския районен съд.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че не са обсъдени доказателствата по делото, довело до неправилния извод, че договорът едностранно е бил прекратен от ищцовата кооперация, както и че се дължи възнаграждението, посочено в изготвената от нея фактура, за която няма данни да е получена от него.
В изложението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за нищожност на извършеното нотариално действие във връзка с връчване на нотариалната покана, представена от ищеца във връзка с твърденията му за прекратяване на арендния договор, чиято истинност била оспорена по реда на чл.193 ГПК. Горното нарушение било допуснато и по отношение на връчването на фактурата, като по поставения въпрос съдът процедирал в отклонение от практиката на ВКС и на съдилищата – основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Съдебни актове не се сочат.
Ответната по касация страна З. „Единство” възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмения й отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция приела, че сключеният между страните договор едностранно е прекратен от ищцовата кооперация с връчена на ответника на 01.10.2008 г. нотариална покана, поради невъзможност да се договори нов размер на цената – основание по чл.9 от същия. За стопанската 2007/2008 г. била издадена фактура за сумата 13 052 лв., представляваща арендно плащане за отдадената под наем площ от 1004 дка при единична цена 13 лв. на декар. Обстоятелството, че ответникът не получил фактурата и тя не е подписана от него според съда не е основание да се отрече дължимостта на цената, тъй като тя се дължи за предоставената от ищеца престация – отдаването на земеделска земя под аренда и именно за получаването й ответната страна дължи заплащането на цената като насрещно нейно задължение по договора. Прието е, че независимо, че между страните не е постигнато съгласие за предоговаряне на първоначална цена, същата се дължи и за стопанската 2008 година. Годишната арендна вноска според договора се дължи не по-късно от 01.ноември на съответната година, т.е. вземането за цената за посочения период е станало изискуемо и от 02.11.2008 г. ответникът е изпаднал и в забава в плащането на главницата.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е формулирал релевантен за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като освен това не сочи и задължителна по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика. Посочените процесуални нарушения, допуснати от съда, освен че съставляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, те касаят доказателства, които са неотносими към изхода на делото. Дали нотариалното действие /връчването на поканата/ е валидно извършено е ирелевантно за спора, предмет на който е изпълнението на основно задължение на касатора по арендния договор, към който въпросът дали договорът е прекратен или не с коментираната в изложението му нотариална покана няма отношение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на върховния касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 16.02.2011 г. по в.т.д.№ 555/2010 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: