3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 643
София, 23.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 895/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ирена И. Г. против въззивно решение № 610 от 15.04.2011 г. по в.гр.д. № 318/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 5978 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 2655/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над присъдените й 25 000 лв. до пълния му размер от 50 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за овъзмездяване на всички неимуществени вреди е в противоречие с Решение № 684 от 24.08.2006 г. на ВКС по т.д.№ 197/2006 г., ТК, ІІ т.о., в което е застъпено становището, че в понятието „морални вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, а отразяването на негативните емоционални изживявания върху психиката е ноторен факт, който не подлежи на пълно, при това отделно доказване от преживените болки и страдания. Същевременно счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил определен в противоречие със задължителните указания, дадени с т.10 на ППВС № 4/68 г. за задължението на съдилищата да излагат подробни съображения за всички установени конкретни факти.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва наличието на предпоставките за касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касаторката въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с Решение № 684 от 24.08.2006 г. на ВКС по т.д.№ 197/2006 г., ТК, ІІ т.о. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като въззивният съд в случая се е съобразил със дадените с него задължителни указания, преценявайки вида, характера и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания и свързаните с тях преживени болки и страдания, както и отчетените от първоинстанционния съд неудобства от битов, социален и личен характер по време на регенеративния процес и последващите такива в 30-дневния срок на възстановяване при новата интервенция за изваждане на вътрекосния пирон от дясната мишнична кост. Обстоятелството, че съдът е разграничил от тях моралните страдания не води до извод за противоречиво разрешаване на въпроса за обхвата на неимуществените вреди по смисъла на т.10 ППВС № 4/75 г., доколкото те обхващат както физическите болки и страдания, претърпени в резултат на нараняването, така и моралните страдания – страдания на психиката, душевни и нравствени страдания, страдания, свързани с емоционалния живот на пострадалия, като следва да се изтъкне, че отричането им в случая от въззивния съд не се е отразило на крайния резултат по делото. Както вече бе посочено, потвърденият от него размер на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение е съобразен именно с посочените от касаторката страдания, което дава основание да се приеме, че не са налице сочените от нея предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 610 от 15.04.2011 г. по в.гр.д. № 318/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: